1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Ще има ли позоваване на религията в Европейския договор?

Продължават разговорите на европейските външни министри по повод новия европейски конституционен договор. Един от спорните въпроси засяга споменаването на религията. Бернд Рийгерт изяснява някои от гледните точки.

default

Макар статистически погледнато, над 80% от всички европейци да чувстват принадлежност към различни църкви или религиозни общности, в новия основен договор на ЕС името божие не се споменава никъде. Принципът за стриктно разделение между “държава и църква” намери място и в новия, по-малък по обем основен договор на общността, главно благодарение на Франция и Белгия, които стриктно спазват принципа за светската държава и отказаха да приемат позоваване на религиозните корени в новия основен договор – казва евродепутатът Йо Лайнен, председател на конституционната комисия. Германия, Испания, Италия и някои други страни бяха склонни да се позоват на религията в преамбюла на новия договор, но в крайна сметка Европейският парламент взе друго решение. Въпреки това, договорът, който трябва да бъде изготвен до края на годината, отразява религиозни и християнски стойности като солидарността и социалната справедливост – вярва президентът на Европарламента Ханс-Герд Пьотеринг:

Онези, които искаха да се впише религиозния елемент или да има позоваване на юдейско-християнското наследство на Европа, редом с това на Просвещението, както и на гръцката философия или Римското право, не бива да се отчайват. Трябва да се каже, че християнските стойности и християнският поглед към личността на практика е елемнт от конституцията , от новия договор.”

Изричното споменаване на доминиращата в Европа християнска религия, изповядвана от около 75% от населението, беше избегнато съзнателно – казва Йо Лайнен от конституционната комисия. Не е редно, мюсюлманите, евреите и другите групи да се чувстват онеправдани казва той и добавя:

“Според мен е оправдан по-широкия контекст, защото както в миналото, така и днес, в рамките на нашата общност съществува значително многообразие. Затова ние не желаем да отблъскваме никого. Културното и религиозно наследство е – според мене – добре формулирано и оставя място за свобода, в зависимост от това, от къде човек черпи своето религиозно вдъхновение. Освен религията е споменато хуманитарното наследство на Френската Революция и на Просвещението. Това са трите основни компонента, които са представителни за европейския ценностен модел, и всичките те са намерили място в новия Европейски договор.”

Според Пьотеринг става дума и за редица етични въпроси, косвено свързани с религията – като например, какво е отношението ни към човешкия живот, към възрастните хора, какви позиции заемаме по въпроса за генните технологии и до какви изводи достигаме в тази връзка. “Всеки християнин и без друго е роководен в действията си от увереност в бъдещето и надежда, включително и увереност в доброто бъдеще на Европа – казва християндемократът Пьотеринг. Председателят на конституционната Комисия Йо Лайнен не вижда шанс, някои от държавите с по-ясно изразена религиозна насоченост да впишат религиозния елемент в бъдещия европейски договор. Той казва:

“Особено Полша, но и Италия вече направиха един опит да вкарат религиозния елемент в европейския договор. Г-жа Меркел – като председателстваща общността през миналото полугодие, води консултации по този въпрос. Те показаха, че няма еднозначно мнение по темата. На този етап, не се очаква ново развитие.”