1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Ще има ли нова десница в България?

Изборите за евродепутати се превърнаха в шамар за всички политически сили. Означава ли това, че в България все още има място за нови успешни формирования /Явор Дачков/

default

На тези избори три партии бяха претенденти да дадат пресконференции като победители. БСП, ДПС и ГЕРБ разиграха истински театър в нощта след вота, защото социолозите даваха до последно разнопосочни данни. На няколко пъти Бойко Борисов се засилваше към трибуната, давайки си вид на победител, а след това изведнъж се оказа, че победителят е ДПС. Въпреки това, представителите на БСП взеха думата първи, като уточниха, че това става благодарение на кавалерството на Ахмед Доган. Втори говориха от ДПС, а представителите на ГЕРБ напуснаха демонстративно НДК.

Спирам се подробно на това объркано и дори комично поведение на политиците, защото то много красноречиво отразява резултатите от изборите. Победители няма. Въпреки че на следващия ден Централната избирателна комисия излезе с коренно различни резултати – ГЕРБ на първо място, БСП на второ, ДПС на трето -, тяхното изчисление на резултатите сочи, че същински победител на тези избори наистина няма. Впрочем, ситуацията на парламентарните през 2005 г. не беше по-различна. И там никой не говореше с истинското убеждение, че е победител.

Изборите за евродепутати очертаха една ясна обществена тенденция: в България има активно мнозинство, което не приема днешното политическо статукво. Много голяма част от хората, които не гласуваха днес, не са от контингента, който никога не гласува. Просто те не виждаха своя представител. А и примерът от френските избори за президент показва, че политическата летаргия в едно общество не е безусловна даденост. Не е валидно и клишето, че добре уредените общества не се интересуват от политика и затова избирателната активност там не е висока.

България не е изключение. Трудно някой ще ме убеди, че тя е обречена на ниска избирателна активност. Моето мнение е, че на тези избори се очерта една огромна възможност, а именно зараждането на една нова десница от европейски тип. Резултатите бяха съсипващи за десните партии, познати ни от прехода. Те наистина стигнаха дъното, а лидерите им фалираха безусловно. Нито Костов, нито Стоянов имат бъдеще в политиката. Тяхното оттегляне може да отпуши много сериозен оздравителен процеси. Разбира се, това може да не стане веднага, но във всеки случай началото му вече е положено.

Говоря за десница, защото днес левицата управлява, а и нейната тежко консервативна природа така и не можа да роди модерна, проевропейска алтернатива. Сергей Станишев се оказа единствен и твърде безпомощен проевропейски глас в партията, която не е забравила нито един от старите си навици. Румен Овчаров и Румен Петков съсипаха неговите възможности. ДПС не показва възход, както твърдят някои анализатори, а просто добри мобилизационни възможности. Високите резултати на Доган се дължат единствено и само на ниската избирателна активност. В момента, в който той престане да бъде лидер, а активността се качи, шансовете на ДПС да играе основна роля в политическия живот на страната силно ще намалеят.

ГЕРБ е партия еднодневка от типа на НДСВ. Нейният единствен сплотяващ елемент е лидерът Бойко Борисов. Неговите резултати на тези избори са много ниски – само 400 хиляди гласа, като имаме предвид, че от шест години той не слиза от екрана на телевизиите и от страниците на вестниците. ГЕРБ ще изчезне в момента, в който бъде ударен Бойко Борисов, а в това, че е уязвим никой разумен човек в България не се съмнява. Публикацията в американското сп. „Нешънъл куотърли” бе малък знак за тази уязвимост.

Волен Сидеров и „Атака” показаха, че нямат политическо бъдеще. Техният електорат се свива постепенно и разчита единствено на разрушителната дисквалифицираща енергия в обществото. Никой не вярваше, че НДСВ ще вкара евродепутат, но хората на Симеон наляха изключително много пари в една скъпа и агресивна кампания и оцеляха на косъм, но те усилено вървят по стъпките на СДС и ДСБ.

Именно от средите на последните две партии могат да излязат хората на бъдещата десница. Като казвам това нямам предвид само партийни дейци, но и хора, които са гласували за тях през последните години. Това няма да стане с механично обединение на ръководствата на двете партии, а след усилени разговори и дискусии, чието начало вече бе положено. Управлението на ОДС изигра решаваща роля за модернизацията на България и даде много силен тласък на евроатлантическата й посока. Това управление бе подкрепено от мнозинството от българите в началото, а в него на различни нива участваха най-различни, много добри специалисти, експерти и съвсем не корумпирани хора. Правителството на Костов наистина свърши много работа, докато следващите две само крадяха и се носеха по течението на вече зададената посока. Отказът на българите да гласуват за тях днес означава, че има поле за развитието на една нормална и почтена политическа формация или сбор от няколко формации, която да поеме управлението след време. Ако няма предсрочни избори, 2009 г. може да бъде добро начало за успешното представяне на една нова десница, еманципирана от десницата на прехода, която си отиде на тези избори.