1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Ще доведат ли президентските избори в Афганистан до повече стабилност в страната?

Коментар от Петер Филип, Дойче веле

Генерал Рашид Достум, кандидат за президент, води предизобраната си кампания от седлото

Генерал Рашид Достум, кандидат за президент, води предизобраната си кампания от седлото

До последния момент имаше сериозни съмнения, дали план-графикът ше може да бъде спазен и изборите да се проведат. След като обаче първо бяха разделени, а после и отложени президентските и парламентарните избори, сега вече всичко говори в полза на провеждането на първите от десетилетия насам, ако не и изобщо в историята на Афганистан свободни избори.

С успех се увенча, свързаното понякога с опасност за живота, начинание, в повечето региони на Афганистан да бъдат съставени избирателните регистри и афганинистанските граждани сега могат да избират между 18 кандидати за най-висшата държавна длъжност, сред които има и една жена. Макар и последната да няма никакви шансове в надпреварата, то все пак нейната кандидатура е може би най-ясния признак, че край Хиндукуш е настъпила нова ера – само три години след свалянето на талибаните от власт.

Не бива обаче да се прекалява с еуфорията, защото традициите до ден днешен се оказват по-силни от много от усилията за превръщане на Афганистан в съвременна държава. Така например е донякъде сигурно, че победителят ще е Хамид Карзай, сегашният преходен президент и от три години насам фаворит на американците, както и на запада въобще. Симпатичен човек, на когото, естествено, близостта със запада също вреди в страната, която винаги се е бранила срещу всякакъв вид чуждо господство.

Когато Карзай по принуда се появява на обществени места с американските си бодигардове, това кара мнозина афганистанци да се замислят. По-силни обаче би следвало да са съмненията относно тактическите ходове на карзай преди изборите: наистина той смъкна от власт неколцина местни войнстващи феодали като напр. легендарния Исмаил Хан в Херат, но бе принуден да се споразумее с други. Към тези други спадат бруталният екс-генерал Достум както и екс-президентът Рабани. Все хора, с години наред отговорни за кръвопролитията между муджахедините, които наистина прогониха руснаците, но не успяха да се споразумеят помежду си и в крайна сметка предизвикаха идването на талибаните на власт.

С такива хора е трудно да се работи. Оше по-малко пък за нов и демократичен Афганистан. Докато тези жадни за власт и безскрупулни регионални владетели участват в определянето съдбините на Афганистан, страната ще остане размирна и талибаните ще продължават да се опитват да си възвърнат изгубените позиции. Хамид Карзай няма да може да им противопостави много нещо и мандатът от относително свободните избори няма да му помогне в това отношение.

Въпреки всичко: ако изборите протекат безпроблемно, ще бъде направена важна крачка напред. А ще бъде даден и добър пример за Ирак, където световната общност една година след войната очаква да стане чудо. В Афганистан, три години след войната, поне се предприема опита за поставяне на основите за едно по-добро бъдеще.