1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Щетите от 11.9. 2001 ще останат неизчислени

Икономическите щети от терористичните удари на 11 септември 2001 вероятно никога няма да могат да бъдат точно изчислени. В световен мащаб почти нямаше фирмен финансов отчет, в който да не се говореше за въздействието на “11 септември”. В много от случаите обаче, ставаше дума и за претекст, който да извини собствени грешки. Още повече, че периодът преди 11 септември 2001 като цяло беше маркиран от застой.

default

Ролф Крокер от институтът за германска икономика в Кьолн обяснява, защо щетите от атентатите на 11 септември 2001 вероятно ще останат неизчислени:

“Ние не сме изчислявали щетите. Мисля, че подобно нещо би било извънредно трудно, защото би трябвало да се вземат предвид много различни аспекти. Не познавам нито една голяма студия, която да се е опитала да извърши тази работа.”

Значително по-лесно е да се проследят събитията след “черния вторник”. Най-бързо – както обикновенно – реагираха борсите. На Ню Йоркската “Уол Стрийт” търговията беше прекратена незабавно и борсата остана закрита за пет дни. Това беше най-дългият период на нейно отсъствие от Първата световна война насам. Германските акции още във вторник вечерта – на 11 септември 2001 – бяха загубили около 10% от стойността си в сравнение с началото на деня. Индексът на борсата в Токио – Никей - падна на най-ниското си равнище от 1984 година насам. Все пак борсите за относително кратък период се възстановиха от най-големите си загуби, защото международните финансови институции реагираха бързо. Чрез съгласувана акция на Европейската Централна Банка, американската емисионна банка, банките на Япония и на Швейцария, беше допълнително засилена ликвидността на паричните пазари с цел да се избегнат временни затруднения и да се подкрепи американския долар. Подкрепена беше и американската въздухоплавателна индустрия – с 15 милиарда долара от правителството във Вашингтон. Европейските финансови министри на свой ред решиха да окажат индиректна помощ на авиокомпаниите в Европа. Въпреки всичко това – както отсам, така и отвъд Атлантика се стигна до фалит на авиокомпании. Туристическият бранш и застрахователните фирми също се оплакваха от сериозни въздействия над финансовите си отчети вследствие на радикално намалелия брой пътувания със самолет. Американски застрахователни компании оцениха щетите от атентатите в Ню Йорк между 11 и 42 милиарда евро. И през цялата следваща 2002 година почти нямаше световна фирма, в чийто финансов отчет да не се говореше за “въздействието на атентатите”. Все пак – в много от случаите – ставаше дума за загуби, възникнали още от периода преди 11 септември 2001. Германският експерт Ролф Крокер казва:

“Мисля, че що се отнася до Германия, по онова време ние практика вече се намирахме във фаза на стагнация в икономиката, която нямаше никаква връзка с атентатите от 11 септември. От много години насам Германия е на последно място в Европа по отношение на развитието на конюнктурата и стопанския прираст – което се дължи не на външнополитически причини или тероризъм, а на това, че вътре в страната не сме си свършили работата както трябва.”

Затова- според него – други държави , включително и самите САЩ - са се съзвзели от шока на 11 септември значително по-бързо, отколкото Германия. В САЩ това стана благодарение на засилване на държавните разходи и намаления на данъците, което докара балансирания дотогава бюджет до нови рекорди по задлъжнялост. За сметка на това обаче конюнктурата в САЩ отново се раздвижи и пропъди призрака на една световна рецесия. Въпреки това, светът и световната икономика след 11 септември вече не са същите – твърди експертът Крокер:

“Много добре си спомням, как след 1989 година, когато се разпадна Съветският Съюз и Студената война приключи, целият свят говореше за дивидентите, които движението за мир ще извлече от тези събития. Ставаше дума за това, че парите за оръжия вече можеха да се инвестират по нов начин. След 11 септември, същите тези пари, които навремето се освободиха за мирно ползване, отвово намериха приложения – не само във въоръжаването, но и в изграждането на цялата нова архитектура за сигурност.”