1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Шрьодер - Китай

Лошото не е, че канцлерът защищава интересите на германския бизнес, а че сведе всичко до подмазване пред бизнеса. Защо без никаква явна необходимост Шрьодер поиска изведнъж вдигане на оръжейното ембарго срещу Китай? Естествено, че той е прав, когато казва, че днешен Китай не е Китай от 1989. Много неща междувременно се промениха и то за добро, включително започналият диалог по въпросите на правовата държава. Но въпреки всички промени и икономическия бум, Китай си остава една диктатура: всеки, който си позволи да критикува ръководния монопол на комунистическата партия е застрашен от репресии.

Към общопризнатите международни правила на подхода към Пекин спада и задължителното придържане към политиката, признаваща съществуването само на един Китай. Само че не беше необходимо Шрьодер да се идентифицира чак толкова с тайванската политика на Пекин, както постъпи в Кантон. Нека не забравяме, че тази политика включва и възможността за употреба на сила с цел присъединяване на островната република. Шрьодер трябваше да настоява поне за отказ от постановката за употреба на сила.

По време на посещението си в Китай Шрьодер се вживя в ролята на първопроходец на милиардни сделки. Само че колкото повече се реформира китайската икономика, толкова повече намалява ролята на задължителното по-рано съпътстване на бизнеса от политиката. В днешен Китай сделките се преценяват на базата на съотношението между цена и качество. Насърчаването на икономическите връзки канцлерът би трябвало да остави на своя министър на икономиката Волфганг Клемент, само че той не бе в състава на делегацията му. А самият той трябваше да се възползва от първата си среща с новото китайско ръководство, за да насърчи политическите интереси на Берлин чрез обвързването на Китай в многостранни международни системи, както вече стана по отношение на Световната организация за търговия; както и да напомни на Пекин за необходимостта от спазване на международните правни стандарти - не само по отношение на собствеността, а и в сферата на човешките права. Шрьодер явно не посмя да накърни лично окачествените и от двете страни като добри и поверителни отношения между Пекин и Берлин; тази работа той повери на своята министърка на правосъдието Бригите Циприс. При толкова много сдържаност, нищо чудно, че китайското ръководство приветства Шрьодер като стар приятел на страната. Всъщност за министър-председателя Ван Джибао разговорът с Шрьодер не беше нищо повече от възможност да загрее с оглед на предстоящата му среща с най-важния за Пекин западен политик - американския президент Джордж Буш, който пристига идната седмица на официално посещение в Китай.