1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Шрьодер в Африка

Целта на Шрьодер бе да покаже, че Африка не е забравена от Берлин - една твърде закъсняла констатация от страна на червено-зелената управляваща коалиция. Така че за някакъв обрат не може и дума да става. Разставени бяха обаче нови акценти, чието въздействие би трябвало да се прояви едва след време. Обективните шансове за развитието на една самостоятелна политическа и икономическа система в Африка са малки. При това положение главната цел на африканската политика на Берлин е да подкрепя правителствата, изпълняващи критериите за легитимност. А това изисква търпение. Много африкански държави бяха прибързано обявени за демократични, без да са изпълнили очакванията. Също и в Кения, новото ядро на африканската политика на Германия, населението чака с все по-голямо нетърпение изпълнението на предизборните обещания, дадени от президента Мвай Кибаки. Не е добро положението със свободата на мнението и човешките права и в Етиопия. Обиколката на канцлера Шрьодер няма да промени маргиналното положение, което Африка заема в германската външна политика. Но нима това беше всичко? Не, обиколката на Шрьодер беше повече от дипломатическа любезност на фона на страховете на европейците от миграционния поток и международния тероризъм, от зоните извън държавен контрол на много места в Африка и ислямския кризисен пояс, опасващ Африка до източната част на континента до Магреб. Възможностите на африканците сами да се измъкнат от затворения кръг от глад, война, екологически катастрофи и бежански потоци са ограничени. Остава пътят на солидарността и политическото взаимодействие. Африка очаква от германските си партньори надеждност, освобождаване от смазващите стари дългове, отваряне на пазарите и инвестиции. В бъдеще германската политика ще трябва още по-плътно да се придържа към прозрението, че предотвратянето и потушаването на конфликтите е най-важната предпоставка за развитието на Африка. Вярно е, че африканският път на модернизация може да затръгне само от Африка. Само че работата няма да се оправи с така често цитираната от европейците "собствена отговорност на африканците". Тук е налице по-скоро концептуална безпомощност. Обиколката на канцлера Шрьодер би могла да даде необходимия тласък за дискутиране на необходимостта, в случай на нужда да се поемат гаранции за сигурност, да бъде наложено спиране на огъня, ако трябва и с употреба на военни средства.

Подобно съдържание