1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Шоа – една все още трудна тема в Румъния

През юни 1941 германски и румънски войски нахлуват в молдавския граничен град Яш в североизточна Румъния...

Ели Визел

Ели Визел

...малцина от 50-те хиляди евреи, съставляващи около половината от населението на стария университетски град, изпадат в паника. Онова, което става след това, влиза в историята под названието погрома от Яш.

По този повод в града се провежда международна конференция. Информира Петер Янку.

Дванайсет хиляди евреи стават жертва на варварското кръвопролитие в Яш, други 4 000 евреи са натъпкани в товарни вагони в лятната жега през края на юни и откарани в концентрационните лагери. Изтреблението в Яш е извършено от германски и румънски войници и полицаи. Но и след края на комунизма правителството на президента Илиеску, което зависеше от подкрепата на националистите и десните радикали, отричаше всякаква румънска отговорност за погрома срещу евреите.

Колко проблематично е осмислянето на тази глава от недалечното историческо минало на Румъния описва румънският писател и етнолог Андрей Ойщеану в излязлата си наскоро книга “Образът на евреина в румънската култура”. Ето как обобщава той отношението към антисемитизма, който слага отпечатъка си върху румънското общество още от началото на 20 век:

“Тази тема беше табу. Точно както през 20-те, 30-те и 40-те години се разправят всевъзможни измислици за евреите, по времето на комунизма темата евреи, юдаизъм, антисемитизъм просто не съществуваше.”

Стремежът на румънците към сближение със Запада доведе най-сетне до обрат: през 2004 президентът Илиеску назначи една международна комисия от историци, под ръководството на родения в Румъния нобелов лауреат Ели Визел. През октомври на същата година комисията обнародва заключителния си отчет, чийто основен извод гласи: в Румъния е имало румънски Холокост.

Така че е налице официалното признание за вината и отговорността на румънските власти за изтреблението на около четвърт милион евреи. Но дали това е достатъчно, за да се положи началото на дълбоко преосмисляне на близката история е друг въпрос. Ето отново мнението на Андрей Ойщеану:

“В Румъния историята беше малко по-сложна. Натискът идваше не отгоре надолу, а от Запада. Едва под натиска на западните правителства румънските власти стартираха една всеобхватна морална инициатива – с юридически последствия, които доведоха в последна сметка до признаването на съществуването на “румънска глава” от историята на Холокоста.”

По препоръка на международната комисия за преосмисляне на Холокоста в Румъния, миналата година румънското правителство учреди Института Ели Визел, а 9 октомври – деня, в който започва депортирането на румънските евреи - бе обявен за национален ден в памет на жертвите на холокоста.