1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Шимон Перес, новият президент на Израел

Шимон Перес става президент на Израел, венец на една дълга политическа кариера. Петер Филип очертава портрета на този ветеран на израелската политика:

default

На 83 години Шимон Перес е динозавърът на политическия живот в Израел. Животът като пенсионер е абсолютно немислим за него – също както отпуска или някакво друго лично занимание в свободното време. Властта го привлича неудържимо; заради нея Перес е готов да смени дори партията си, убеден, че страната има нужда от него.

Всъщност израелците и то отдавна смятат, че биха могли да минат и без него. За мнозина произхождащият от Полша Перес е твърде елитарен, надут или просто болен от политическа амбиция. Каквито и да са причините: хората не вярват на Перес и трагиката на този човек е, че е бил вече няколко пъти правителствен ръководител и още по-често министър, но никога на базата на изборна победа.

Съвсем друго е реномето на Перес в чужбина. Там той се възприема като представител на култивиран Израел и като водещ представител на израелската воля за мир. Може би не на последно място и заради това, че благите му думи се открояват от острите изявления на повечето израелски политици:

„Всеки народ сам си избира своите политически водачи. Никой от нас не може да избегне мира – просто защото няма по-добра алтернатива. Така че ние трябва да седнем на една маса с палестинците и да започнем да разговаряме.”

Перес говори на всевъзможни срещи и форуми в страната и в чужбина, но в повечето случаи остава съвсем неангажиращ. Онзи, който иска да чуе нещо конкретно от него, остава обикновено разочарован; също и онзи, който очаква признанието на грешки. През целия си живот Перес е работил за силен Израел, той създаде основите за израелската атомна политика и изобщо не е готов на отстъпки, които биха могли да накърнят сигурността на страната. Дори ако понякога това звучи иначе:

„Всички са съгласни, че трябва да има две държави. Само че палестинците искат две палестински държави, а израелците две израелски държави. Това естествено няма да стане. Трябва да има две държави, но една израелска и една палестинска. Територията трябва да бъде разделена в съответствие с демографската, политическата и военната логика.”

С други думи това е пледоария в полза на заселническата политика и против връщането на всички окупирани територии. Затова на Перес не му беше трудно да премине от Партията на труда към консервативната Кадима на премиера Олмерт, чийто заместник-председател е. В политическо отношение обаче влиянието на Перес е повече от ограничено и затова той явно е стигнал до убеждението, че сядането в президентското кресло би било добър завършек на политическата му кариера.