1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Шестата визита на германския канцлер Шрьодер в Китай като икономически успех

/Коментар от Матиас фон Хайн, Китайска редакция на Дойче веле/

Шрьодер и министри от кабинета му в Китай

Шрьодер и министри от кабинета му в Китай

Равносметката за шестото, приключило днес, посещение на федералния канцлер Герхард Шрьодер в Китай не е по-различна от тези за досегашните пет визити: съобщения за бляскави икономически успехи, раздути политически пустословия и девалвация на принципите на етиката.

Че Шрьодер се изявява като отваряч на врати за германската икономика, надали ще се зловиди някому, като се има предвид икономическото положение в страната. А че Германия е с голяма преднина най-важният търговски партньор на Китай в Европа, оправдава усилията за стимулиране на икономиката. Ала защитата на германските интереси не може да се ограничава съм с икономическите интереси.

Защо канцлерът са застъпва така активно за отмяната на оръжейното ембарго срещу Китай? Пекин лукаво отхвърли миналата седмица твърденията, че заплануваната покупка на самолети Ербус имала нещо общо с оръжейното ембарто. С ясното съзнание, че естествено подобно отхвърляне само по себе си може да роди такава мисъл. Разбира се, че добрите политически отношения са полезни за икономиката. Ала те не са единствено решаващите.

Както за всички добри търговци така и за Китай във връзка с инвестициите решаваща роля изпълняват цената, качеството и изгодното финансиране. Така например през лятото Япония спечели поръчката за изграждане на скоростна железопътна отсечка въпреки напрегнатите отношения между Токио и Пекин.

Може би пък канцлерът да се е надявал на китайска подкрепа за германската кандидатура за постоянно място в СС на ООН? За разлика от внушаваните на печата от рьодер интерпретации, нито китайският премир Цзян Дзъбао,нито президентът Ху Дзинтяо не са говорили конкретно за постоянно място на Германия в Съвета за сигурност. Вместо това имаше мъгляви приказки за повече отговорност, които могат да означават много неща, но не е задължително изобщо да означават нещо. Китай не дава на Германия никакви обещания в тази насока.

Причината може би се крие в целта на следващата визита на германския правителствен ръководител – Япония. Защото, тъй като Германия издига кандидатурата си за място в СС заедно с Индия, Бразилия и именно Япония, всяко отправено към Берлин обещания би било в сила и за традиционния враг Токио. При което е в сила и точно обратното: че Япония надали е особено въодушевена от стремежите за вдигане на европейското оръжейно ембарго. От японската столица гледат с нарастващо недоверие на все по-засилващите се и във военен аспект хегемонистични аспирации на Китай в източна Азия.

Разбира се, днешен Китай не е Китай от 1989 год., когато бе наложено ембаргото. Китай се модернизира, стана по-богата и по-бляскава страна. Не обаче и политически по-свободна. А и Пекин все още заплашва остров Тайван със силата на оръжието, в случай, че Тайпе официално обяви страната за това, което тя отдавна вече е: за самостоятелна, суверенна държава. Именно поради тези причини Германският Бундестаг, както и Парламентът на ЕС отхвърлиха вдигането на ембаргото.

Че Шрьодер открито се противопоставя на становището на тези два парламента, е урок по демокрация, какъвто не бива да се изнася точно в Пекин.