1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Швеция и българите

Швеция е една от икономически най- развитите държави в Евопейския съюз. Високият стандарт и климатът й обаче сякаш не са по вкуса на българина. В скандинавското кралство не са много, но голяма част от тях са намерили пътя към своята реализация. Имат своя църковна община от 1980г. и българска общност с представителства в по- големите градове. Предимно на разменни начала между университетите там учат и българск

default

� студенти.

Шведите са дисциплиниран народ. Дървообработването, разкритите богати залежи на медна руда и разработката им, мобилизираха викингите и само за две десетилиетия те превърнаха бедната си земеделска страна в просперираща икономическа сила. Феноменът „шведско чудо” създаде и за кратко време утвърди на международния пазар икономически гиганти като Волво, Сааб, Скания, Икеа, Ериксон... Статистиката сочи, че през 2006г. шведите са изнесли 48,6% от продукцията си. Социалната политика, образованието и здравеопазването са приоритетни пера в бюджета на кралското правителство и това нарежда Швеция в челните редици на страните с висок жизнен стандарт.

Интересът на шведите към България нараства. Според националния статистически институт през 2002г. страната са посетили около 61 000 шведски гости, а през 2006г. броят им се покачва на 120 000. Статистистиците регистрират, че и българският интерес към Швеция расте. През 2002г. броят на българите пътували към скандинавската страна е около 4000, а през 2006 цифрата надвишава 6500.

Венцислав Балинов живее от 7 години в Швеция. По време на следването си в Университетa за национално и световно стопанство- София, е изпратен на летен стаж във фармацевтичната фирма Астра Зенека, след което ръководството на фармацевтичния гигант му предлага работа като сътрудник. От близо две години той е и председател на дружество „Хан Аспарух” в Гьотеборг, което наброява около 100 човека. На много от сбирките на дружеството гостуват представители на българското посолство и културни дейци от България. Дружеството и църквата в града са малкото късче България, което сплотява българите там.

„Голяма част заселилите се в Швеция българи живеят доста добре”, казва д.т.н Иван Христов, преподавател в катедра Компютърни системи и технологии на университета в Упсала. Според него около 55% от българските емигранти са с висока квалификация и образование и са намерили поле за изява и реализация. Иван Христов е роден в София, но израства и завършва образованието си в Швеция. През 1990 година защитава докторат, а 1992г. печели конкурс за преподавателско място в най- стария университет в Скандинавия. След 25 годишен опит той споделя:

„Според мен една от големите разлики между българската и шведската образователна система е, че тук залагат много на интернационализиране, че се опитват да привлекат, както чуждестранни преподаватели, така и чуждестранни студенти, което смятам, че наистина повишава качеството на образованието. Но тъй като Швеция е богата страна, те имат средства и могат да си го позволят, докато в България в момента е по- трудно да се привлекат както чуждестранни преподаватели, така и чуждестранни студенти.”

Много български студенти, след завършването си намират добра реализация в чужбина. А дали компютърните спрециалисти получават добра подготовка, според Др. Христов?

„Да, аз смятам, че има много талантливи момчета и момичета, които, въпреки, че понякога липсват средства и добри машини, получават много добро образование и като излязат в чужбина се реализират много добре. Аз познавам лично към 15 студенти или бивши студенти, една част от които работят или пишат докторат в Америка, а друга част са предпочели Европа.”

Даниела Асенова, съпругата на Иван Христов, преподава български език във института за модерни езици на университета в Упсала. Завършва културология и изкуствознание в Лайпциг и защитава докторска работа в Германия. В Швеция пристига преди 10 години. Разказва, че първият курс по модерен български език в университета се е провел през 1892, т.е преди повече от 100 години. Днес тя продължава тази стара традиция и разказва:

„Моите наблюдения са, че студентите не са много, имала съм начално ниво курсове, най- големият беше от 12 студента. Миналата година направих един летен курс, който повиши значително броя на студентите.”

За летният курс споделя:

„Той е не точно езиков курс, преди всичко става дума за култура, история, литература, фолклор, музика. Има, разбира се и езиков момент. Оказа се, че курсът стана много популярен- миналата година бяха се записали 59 студенти, курсът беше много успешен. България е изключително популярна туристическа дестинация. Оказва се, че най- голям брой летни почивки се провават за България. И основата на курса е туристическият поглед към България.”

Шведските студенти обаче се интересуват не само от туризма на страната. Културата и фолклорът на българина са също много интересни за тях.

„Беше страшно интересно. Кулминацията на курса беше „Козият рог”. Филмът е избран по две причини: първо защото е без много диалог, за да може да го разберат и второ, защото смятам, че е най- доброто постижение до момента на българската кинематография. Трябва да кажа, че студентите бяха страшно впечатлени от филма.”

Българите в Швеция имат и своя православна църковна община, както в Стокхолм, така и в Гьотеборг и Малмьо. Основана е на 28.12.1980г. под името „Паисий Хилендарски”. От 1982г. общината е под ръководството на отец Ангел Петрунов, с помощта на който се основават и църковните общини „Рождество на Пресвета Богородица” в Малмьо и „Св. Димитър” в Гьотеборг. Отец Ангел Петрунов създава още две общини в Скандинавия: в норвежката столица Осло и във финландската Хелзинки. Те носят името на светите братя Кирил и Методий.

Аудио и видео по темата