1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Шарон и изтеглянето от Газа

Изтича времето на онези около 8 хиляди евреи, заселили се с течение на годините в Ивицата Газа: който не напусне района до сряда, трябва да очаква, че ще бъде насила изселен от израелските войници; дори и да се стигне до инциденти, нищо не е повече в състояние да спре евакуацията от Ивицата Газа.

default

Който остане в района след този ден, нарушава закона – според израелското правителство. Впрочем и според международното право – и то от много години насам. Според 4. Женевска конвенция не е позволено на една окупационна сила да извършва демографски промени в окупираните територии – нито да депортира тамошното население, нито да заселва свои граждани. Тази норма бе формулирана след Втората световна война и бе нарушена от Израел веднага след завладяването на Ивицата Газа и Западния бряг през 1967.

Тогава израелското ръководство бе на мнение, че окупираните територии трябва да бъдат задържани, за да се гарантира сигурността на Израел и завръщането му в “библейските земи”. Един от най-яростните привърженици на тази идеология беше Ариел Шарон, който като министър в различни правителства енергично насърчаваше заселническата политика. Но ето, че сега като министър-председател той даде заповед за оттегляне от Западния бряг.

Не, Шарон не се е променил. Той не е в състояние да се отърси от баласта на миналото, за да прокара път на бъдещето. Стратегическата идея на Шарон е Израел да остане за вечни времена на Западния бряг на Йордан. Затова той издигна разделителната стена, затова действа за разширяването на еврейските селища на Западния бряг и си издейства съгласието на Белия дом, че няма да има връщане в граничните линии от 1967.

Палестинците едва можаха да бъдат склонени да приемат онова, което им се предлага. Мнозина предполагаха, че Шарон просто иска да им върне Газа и нищо повече. В последна сметка те се съгласиха и – може би – ще обявят своята държава в Газа. Това би било разумно, защото по този начин те не се отказват от нищо, но – вече като държава – застават на същото стъпало като Израел и придобиват международно признание. В тази частична палестинска държава те биха могли да приемат и бежанци, например от Ливан.

Превръщането на частичната в пълноценна държава ще зависи от бъдещите преговори между Израел и палестинците. И от подкрепата, която палестинците ще получат от чужбина. Те не възлагат големи надежди на Джордж Буш, но все пак американският президент също иска създаването на палестинска държава. А той едва ли има предвид създаването на държава само в Ивицата Газа.