1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Чуждите медии за българското европейско членство

Поредица материали по темата помества агенция ДПА

По повод предстоящото от 1 януари европейско членство на България и Румъния германската агенция ДПА се спира на различните аспекти на промените, произтичащи от присъединяването. Така например – след влизането на двете нови страни в Общността броят на нейното население ще нарасне от 463 на 492 млн души, а територията от 3,97 милиона квадратни километра става 4,32 милиона. При сравнение на различните показатели за Общността като цяло и – за България и Румъния, се установява, че в ЕС на селското стопанство се дължат 2 процента от брутния вътрешен продукт, докато в новите страни-членки същият процент е 10. При инфлацията и квотата на безработните промени няма да настъпят, но външната търговия на ЕС ще се увеличи с около 10 млрд евро – или около един процент от общия размер, възлизащ на 1051 млрд евро. От поместените в агенцията данни става ясно и, че България – с брутен вътрешен продукт от 2600 евро на глава от населението за миналата година ще замени Латвия като най-бедна страна сред членките на Съюза. Територията на България е малко по-голяма от тази на петте нови федерални провинции, а брутният вътрешен продукт от 21 млрд евро – по-малък от този на Бремен. Най-голям принос за формирането на брутния вътрешен продукт има секторът на услугите – 48 процента. Обширните плажни ивици на Черно море са вече любимо място за прекарване на почивката и за германските туристи. Що се отнася до кухнята – сред най-известните специалитети на страната е тараторът, а като традиционни напитки са определени сливовата ракия и мастиката.

Агенцията разпространява в днешната си емисия и коментар на кореспондентката си в София Елена Лалова под заглавието “Прусаците на Балканите идват”. Както отбелязва авторката – обичайно с представите за бъдещата държава-членка на Европейския съюз България се свързват корупцията, мафията и евтините ваканции на Черно море. С присъединяването си към НАТО през 2004-та година бившата държава от източния блок слага точката на близкото си съюзничество с Москва. И би желала да влезе в клуба на богатите, към който сега се присъединява, като икономически тигър на Балканите. От няколко седмици в Централния универсален магазин в София символично пред очите на посетителите се разхожда и жив тигър.

Предпоставките в това отношение не са лоши, тъй като българите от десетилетия се славят като прусаците на Балканите. Поради високото образователно равнище на служителите страната има добри перспективи и в очите на германските фирми. 1200 германски предприятия има представителства в България, със стокобмен от почти 3 млрд евро Германия е най-важният търговски партньор на София. Традиционно добрите отношения не се изчерпват с икономиката – в Германия учат 12 хиляди български студенти, немският език е втори по популярност в България след английския.

Богатството в страната е разпределено много неравномерно. Много от хората са разочаровани от мъчителния и до голяма степен непрозрачен преход от комунизма към пазарното стопанство. С доходи, възлизащи на една трета от средните за ЕС те се надяват на по-добър живот в голямото европейско семейство. “Европейският съюз ни дава възможността да модернизираме страната” – очаква правителственият ръководител Сергей Станишев.

Ключов проблем за новата държава-членка на ЕС остава корупцията. По данни на Трансперънси Интернешънъл всеки българин дава средно по 80 евро годишно подпуп – предимно в правосъдието, в системата на здравеопазването и в образователната система.

В коментарите, посветени на присъединяването на България и Румъния към ЕС се заявява и, че това разширяване не е като другите – тъй като никога преди нови страни не са били приемани с толкова много защитни клаузи. Други подобни случаи в бъдеще не би трябвало да има – са убедени държавните и правителствените ръководители на 25-те, дори и да не изпитват съмнения по отношение принципната правилност на присъединяването. За двете нови държави-членки и след 1 януари ще продължат да важат редица ограничения – например за износа на свинско месо или пък достъпа до европейското въздушно пространство.

Австрийският Ди Пресе пише, че единствено Унгария от присъединилите се през 2004-та година към Общността държави ще допусне работниците от България и Румъния до своите трудови пазари само постепенно - макар безработицата в страната да е една от най-ниските. Причината е в мерките за намаляване на бюджетния дефицит до 10 процента, във връзка с което ще се наложи освобождаването на служители от държавния сектор. Дер Щандарт акцентира, че австрийският трудов пазар остава затворен за работниците от България и Румъния най-малкото за две години. Според изданието само десет от 25-те държави-членки на ЕС ще отворят незабавно трудовите си пазари за България и Румъния – това са Фенландия, Швеция и осем от новоприсъединилите се страни. Италия и Португалия още не са взели решение по въпроса.

Чуждите медии съобщават масово за искането на София пред съда да бъдат изправени деветима либийски полицаи и един лекар, принудили чрез мъчения петте български медицински сестри да направят признания. Турската преса – както съобщава кореспондентката ни Нахиде Дениз – акцентира в големи заглавия върху проведения телефонен разговор между американския президент Джордж Буш и българския държавен глава Георги Първанов – посветен на смъртните присъди на медицинските сестри. Вестник Хюриет отбелязва, че Буш е заявил силна подкрепа за българската страна в усилията, които полага да спаси здравните служителки.