1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Чуждите медии за България

Българи заловени с 1,750 кг хероин в Брауншвайг

След продължило няколко месеца разследване полицията в Брауншвайг е успяла да залови 1 кг и 750 гр хероин, пренасян от 20-годишен българин и 21-годишен турчин. С наркотърговията бил свързан и бащата на българина, който за момента се намира в родината си. Становището на полицията е, че бащата и синът се занимават с този бизнес най-малко от една година. Хероинът е бил заловен при доставката с автобус, движещ се по линията Истанбул-София-Хановер, куриерът – брат на жената на бащата - го пренасял в обувките и в колана си. В полициейския бюлетин на управлението в Брауншвайг се посочва и, че ако в Истанбул 1 кг хероин струва под 10 хиляди евро, в Германия за същото могат да се вземат към 60 хиляди евро. Австрийският Ди Пресе пък съобщава за предстоящото предаване от България на Австрия на украинеца Дмитри К., който се явявал шеф на една от най-големите фалшификаторски банди в Европа. Посочва се и, че окончателното решение за предаването му трябва да се вземе на 31 март в София. Дмитри успява да избяга от виенския затвор, в който е задържан, през април 2005-та година, след което е отново арестуван в България. Сега Софийският градски съд трябва да се произнесе дали Дмитри и неговият брат Степан да бъдат предадени на Австрия, в зависимост от това дали водените срещу тях процеси са аргумент против предаването.

Медиите информират подробно за решението на Европейския парламент – да възложи на Европейската комисия най-напред да дефинира границите на Европа, преди да се предприемат следващи разширявания на ЕС. По този начин за първи път институция на Общността официално слага спирачки на процеса на разширяване – акциентира Обер Йостерайхише Нахрихтен, като изтъква, че след Румъния и България други държави ще бъдат приемани едва след постигането на споразумение сред европейските страни по текста на новата конституция.

Винер Цайтунг посвещава значително място на изграждането в България на хидровъзела “Цанков камък” – пилотен австрийско-български проект, чиято реализация ще доведе до намаляване на емисиите на парникови газове в атмосферата. Изданието подчертава, че строителната площадка на Цанков камък е най-голямата в Източна Европа в момента, строителните работи трябва да завършат през 2009-та година, а стойността на проекта е 216 млн евро. Уникалното в проекта е неговото финансиране – тъй като самото изграждане на централната няма да се рентира. Но във връзка с намаляването на емисиите вредни газове, за което Австрия се е задължила по линия на протокола от Киото, е възможно осъществяването на индиректни икономии през други държави – което и ще се реализира чрез проекта в България. Турският вестник Радикал пише, че Турция ще търси съдействие от ЕС заради наводненията в региона на Одрин, причинени от отварянето на язовирите от българска страна. В публикацията се отбелязва, че въпреки усилията на турското външно министерство за сътрудничество с българските власти по тези проблеми, наводненията не са могли да бъдат спрени. Причината е в липсата на система и мудността на бюрокрацията. Ако се утвърди една обща политика по тези въпроси Турция и България взаимно и периодично ще се информират за проблемите около общите водни източници и необходимите мерки ще се взимат навреме. Миллиет информира, че проблемът за наводненията, причинени от българската страна, е бил обсъждан и в турския парламент.

Австрийската агенция АПА съобщава, че във виенския музей на модерното изкуство от днес може да се види изложба, наречена “Контакт” – на млади австрийски автори. Същевременно започва и шоуто “Планети на сравнението” на българския творец Пламен Деянов, който предоставил на музея филиал в България. Дер Щандарт информира за резултатите от двудневната неформална среща на европейските министри на образованието във Виена, по време на която е била обсъдена целта – наред с майчиния си език всеки европейски гражданин да владее още два езика. В момента на това условие отговарят 28 процента от гражданите на ЕС. Най-висок е процентът в Люксембург – 92, най-нисък – в Ирландия – 13. В кандидатстващите за европейско членство страни на това условие отговарят 31 процента от българите и 27 процента от румънците.