1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Чуждите медии за България

Може ли политическата криза да доведе до предсрочни избори?

Правителството в криза след спор по закона за избора на евродепутати – пише австрийският дер Щандарт в анализ за актуалната политическа ситуация в България. След разногласията по закона миналата седмица реториката от страна на социалистите на министър-председателя Сергей Станишев и представителите на Движението за права и свободи на турското малцинство спрямо техните дяснолиберални коалиционни партньори от НДСВ се изостри. Станишев за първи път заплаши с предсрочни избори. Австрийският ежедневник припомня историята на конфликта, след което привежда становището на Станишев – че коалиция без взаимно доверие между партньорите би била безмислена. Той не се опасява от евентуалните предсрочни избори и предупредително насочва вниманието на НДСВ към актуалните допитвания, сочещи значителен спад в доверието към десните либерали. Премиерът настоява за спешна среща на коалиционния съвет. Коментарът на Дер Щандарт е, че за социалистите позицията на лидера Станишев е на първо място жест към членската база на партията. Сред пенсионерите, природозащитниците и лекарите неудовлетворението расте, повикът към по-лява политика става все по-голям. Не на последно място поради това наблюдателите се съмняват, че Станишев действително се е насочил към нови избори, за да си гарантира мандата до 2011-та година. Представителите на коалицията уверяват, че правителството ще се задържи до края на мандата си през 2009-та година. Австрийскят вестник цитира прогнозата на българския ежедневник “Сега” – че “царят ще бъде заменен от своя бодигард”, визирайки новата дясноцентристка партия ГЕРБ на софийския кмет и бивш телохранител на Сакскобургготски – Бойко Борисов. Според допитванията ГЕРБ е пред НДСВ и може да замени движението в досегашната управляваща коалиция. Самият Сакскобургготски определя спекулациите за предсрочни избори като фантазии. Той подчертава, че в момента България няма никакъв интерес да изпраща негативни сигнали към Брюксел. За излизане от правителство не става и дума. Извън всичко това – и водещи фигури от опозиционните партии се надяват на предсрочни избори: както ДСБ на бившия премиер Иван Костов, така и СДС на бившия президент Петър Стоянов подготвят искания за вот на недоверие на правителството.

Чуждата преса масово помества в днешните си броеве данни от разпространеното от Евростат сравнително проучване за стандарта в 27-те държави-членки на ЕС, акцентирайки, разбира се, върху най-богатите – Лондон, Люксембург, Брюксел, Хамбург и Виена, и най-бедните – България и Румъния. Именно там, както и в източна Полша, се намират 15-те най-бедни региони в Европа. Най-зле е положението в румънския североизточен регион – където делът от брутния вътрешен продукт на глава от населението е 24 процента от средностатистическия за ЕС. Много сходно е, обаче, и положението в районите северозападен, южен централен и северен централен в България – там процентът е 26 спрямо средния за Общността. И още малко цифри – от друго проучване, свидетелстващо, че все повече хора в ЕС използват компютър на работното си място. Най-висок е процентът на работещите с компютър в скандинавските страни – където средно 67 на сто от хората използват компютър за работата си поне веднъж седмично, Германия е на седмо място с 51 процента, в края на списъка са Литва и Латвия – с 26 процента, и България – 21 процента.

Икономическото издание Виртшафтсблат информира, че българският Телеком ще се продава отново. Шестима кандидати – пет инвестиционни фонда и Тюрк Телеком се опитват да се сдобият с предложените за продажба 65 процента от БТК. Продавачът е исландският милиардер Тор Бьорголфсон, който купи тази част от компанията едва през 2005-та година. Същата година останалите 35 процента бяха приватизирани чрез борсата и в края на 2005-та БТК заедно със своето дъщерно дружество Вивател излезе на пазара като трети мобилен оператор. В момента със своите 600 хиляди клиенти има 8 процента от пазара, печалбата през миналата година се увеличи със 108 процента и достигна 147 млн 600 хиляди евро.