1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Чуждите медии за България на 1 октомври

Българи замесени в скандала около финансовата групировка СУИСФЪРСТ

В днешното си онлайн-издание швейцарският всекидневник НОЙЕ ЦЮРХЕР ЦАЙТУНГ се спира на скандала около финансовата групировка СУИСФЪРСТ. От материала става ясно, че швейцарската федерална прокуратура е спряла следствените действия срещу финансиста Румен Хранов по обвинение в шпионаж. Ето какво пише НОЙЕ ЦЮРХЕР ЦАЙТУНГ:

“Томас Матер, подалият преди повече от една година оставка оперативен шеф на бившата групировка СУИСФЪРС /сега БЕЛВЮ ГРУП/ отново излезе на бял свят. Бившият банкер, който след сложното и твърде непрозрачно сливане на неговата стара СУИСФЪРСТ с тогавашната БЕЛВЮ ГРУП бе попаднал на първите страници на вестниците и в крайна сметка бе принуден да се скрие от обществеността, се е амбицирал, доколкото е възможно да възстанови репутацията си. Колко енергично се е захванал с тази задача, проличава от юридическите стъпки, които предприе срещу редица медии, които според него по неточен начин са отразили аферата СУИСФЪРСТ и по този начин допринесли за увреждане на доброто му име.

Матер щял да публикува и книга за случая. Докато Матер успя да се разбере по извънсъдебен път с издателството РИНЖИЕ, финансистът Румен Хранов се придържа към по-дискретна линия на поведение. През декември 2005 г. Хранов бе допринесъл съществено за отприщването на аферата около СУИСФЪРСТ със съдебния си иск срещу бившия си бизнес-партньор Матер. Междувременно и Хранов бе обвинен в редица наказуеми деяния. В кантона Цуг срещу него бе заведено дело по обвинение в подстрекателство за нарушаване на банковата тайна. Междувременно Хранов се озова и на мушката на прокурора от Цюрих Арно Тюриг, водещ следствието по аферата СУИСФЪРСТ. Прокурорът Тюриг на конкретен въпрос по темата отговори, че адвокатът на Матер е внесъл доказателствени средства, потвърждаващи подозрението срещу Хранов за лъжесвидетелстване.

Матер и Хранов водят битка не само фронтално, а ползуват и трета страна. Материал за криминален роман в тази връзка предлага съдебният иск, внесен през пролетта на 2007 г. във Федералната прокуратура в Берн от члена на швейцарския Национален съвет Кристоф Мьоргели под заглавието “Всеобща шпионска дейност, респективно организирана престъпност от страна на българския швейцарец Румен Хранов” . Преди 10 дни обаче Федералната прокуратура взе решение да не започва следствени действия, имайки предвид, че жалбата на Мьоргели почива изключително на устни информации от сътрудници на българската тайна служба.

Членът на Националния съвет Мьоргели информира Федералната прокуратура, че негов познат, австрийски парламентарист, го предупредил за Хранов. Според софийска адвокатка Хранов бил от 1968 г. работник на българските тайни служби, работил като агент през 70-те години и извън страната. Хранов все още бил български таен агент. Мьоргели обаче отказал да назове името на австрийския парламентарист, поднесъл му тази информация и показал му и документи от софийската адвокатка. Очевидно федералната прокуратура не е наясно и по чие задание е действала софийската адвокатка. Във всеки случай адвокатката, доколкото тя е действително авторката на записката на английски език, предлагала информация от разговори в клуба на ветераните на българските тайни служби, без обаче да има неоспорими доказателства. В записките на адвокатката, адресирани до неизвестните й поръчители, се казва, че било напълно невъзможно да се намерят документални доказателства за оперативния псевдоним, номера на агента и досието му. Тя обаче проявявяла готовност да предостави документ срещу Хранов, стига такъв да се появи.

Пред вестник НОЙЕ ЦЮРХЕР ЦАЙТУНГ членът на Националния съвет Мьргели заяви, че не му е известно, кой е поставял задачи на българската адвокатка. За Мьоргели било неразбираемо, защо Федералната прокуратура не завежда следствие срещу Хранов. Според Мьргели било много странно, че Хранов през 70-те години често и влизал и излизал от България.

Също в днешното онлайн-издание на австрийския всекидневник ОБЕРЬОСТЕРАЙХИШЕ НАХРИХТЕН е публикувана обширна статия под заглавие: “Пътят на България за справяне с бедността: Бъдещето принадлежи на чуждестранните инвеститори”, където се разказва за европейските и най-вече за австрийските инвеститори в страната. Освен това същото издание помества бележки под надслов “ В София има място за още 13 молове /търговски центрове/.”