1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Човешките права в Узбекистан

Човешките права са непознато понятие в Узбекистан. Особено трагично е положението в тамошните затвори. Информира Дария Брянцева:

default

Узбекистанските правозащитници бият тревога: все по-често затворници излизат от затвора като трупове – жертва на хронически заболявания или на изтезанията. Малтретирането на затворниците в узбекистанските затвори е за съжаление обичайна практика, която започва да се прилага веднажа след осъждането – казва Талиб Якубов, председател на Дружеството за защита на човешките права в Узбекистан:

“Оещ от самото начало осъдените биват подлагани на изтезания. Те трябва да минат през един “виж коридор” от надзиратели, които ги налакт с палки, където заварят. Някои рухват още преди да са влезли в килията. Това е просто насилие. Тези затвори нямат никаква възпитателна или поправителна функция. Целта е да бъде прекършен човекът, да бъде направен абсолютно покорен”

Ако изобщо излезе жив от затвора. Шансовете за оцеляване в затворите на Узбектистан не са особено големи. Много затворници страдат от заразни болести като туберкулоза, но никой не ги лекува. Често колетите, изпращани им от близките, не стигат до тях; надзирателите ги задържат и продават. От посетителите се измъкват пари. Ето какво разказва Талиб Якубов за един затвор в град Карши, южен Узбекистан:

“Условията там са ужасни – затворниците са три до четири пъти повече, отколкото е капацитетът на помещенията: вместо 1200 там днес излежат присъди около 5000 души. Леглата обикновено са двуетажани, но вече слагат и четириетажни.”

В затвора межгдувременно попадат все повече узбеки – обикновено по обвинение в политически или религиозен екстремизъм. Под предлог за борба против тероризма, властите действат крайно брутално срещу всички, които са и най-малко подозрителни. Присъди от 15 и повече години затвор не са вече рядкост. Ако вината не може да бъде доказана, тогава обвиненият бива подлаган на изтезания с ясно определена цел – казва правозащитникът Якубов:

“Целта е докараният до отчаяние затворник да подаде молба за п омилване до президента. За държавната власт това е много важно, защото тези молби, с които обявените за терористи уж признавали вината си, биват представяни след това пред международните организации, въпреки че в действителност изобщо не става дума за терористи.”

Чуждестранните правозащитни организации отдавна гледат с тревога към Узбекистан. Страната уж влезе в така наречен “диалог по човешките права” със Запада – но всички призиви и санкции остават засега безрезултатни.