1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Чешките комунисти и въпросът за властта

Чешките комунисти няма от какво да се страхуват, защото погребението им е вече минало. Това им позволява още по-енергично да се стремят към властта. Коментар на Карл-Петер Шварц от ФАЦ:

Прага, паметникът на Кафка

Прага, паметникът на Кафка

Демократичната революция от 1989 премахна властовия монопол на комунистите, но им остави част от властта. Чешката комунистическа партия е единствената в някогашния източен блок, която остави името и субстанцията си непроменени, но без да си прави самокритика. Днес тя се опира на една пета от чешките избиратели. Формално комунистите влизат в опозицията, но на практика принадлежат към правителствения лагер, тъй като управляващите социалдемократи зависят от подкрепата им за прокарването на своето законодателство. Публично чешките комунисти биват хулени; тайно обаче са отдавна вече ухажвани.

Докато патетичните антикомунисти в Чехия искат дори забрана на комунистическата пропаганда и символи, комунистите се готвят най-спокойно и целенасочено за своята пълна политическа реабилитация през изборната 2006 година. Предпоставките са почти така добри, както бяха в годините 1945-48. По онова време комунистите бяха приети от демократичните партии, защото го имаше силния СССР, на когото чешката нация искаше да се облегне. Днес те биват приемани, защото СССР го няма повече, а с него и страхът, че участието на комунистите във властта би могло да се превърне в заплаха за демократичния ред.

Откакто министър-председателят Парубек оглави чешката социалдемокрация, комунистите надушват, че е настъпил техният час. Парубек има амбицията да възстанови силните позиции, които социалдемократите имаха до 2002 при тогавашния си председател Земан, който управляваше с парламентарната подкрепа на консервативната Демократична гражданска партия. Спекулациите по въпроса дали Парубек би предпочел подкрепата на копсерваторите или на комунистите са безпредметни, тъй като консерваторите не желаят да го подкрепят. След тежкото изборно поражение от 2002 днес и дума не може да става повече за възобновяване на “пакта за толерантност”.

Това означава, че след предстоящите през юни избори Парубек неизбежно ще трябва да се обърне отново към комунистите. В чисто аритметично отношение, ляво мнозинство в парламента имаше и през 2002, но тогава сближението между двете леви партии не бе така напреднало. Освен това влизането в ЕС не беше още свършен факт. Днес Чехия е член на общността, така че евентуален чешки отечествен фронт не бил създал сериозни вътрешно- или външнополитически проблеми.

След Втората световна война Чехословакия бе единствената средноевропейска страна, която доброволно избра “народнодемократичния” вариант на политическа ориентация. Чехите и словаците платиха цената за това след комунистическия преврат през 1948. Сметката, която комунистите ще представят на социалдемократа Парубек, ще бъде по-малка: те искат премахване на закона за луксацията и тегленето на дебела черта под миналото. Парубек може да им обещае това. Тъй като неговите противници са и техни противници, а това са консервативните партии и независимите медии, те ще съумеят някак си да се спогодят. Комунистите проявяват разбиране за разбирането на Парубек за свободата на печата. Те нямат съществени възражения и против правото на частна собственост и предприемаческата свобода. Чешките комунисти се научиха да вървят и бавно по своя път, стъпка по стъпка.