1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Чечения, Русия и Западът

Миодраг Шорич коментира акцията на чеченски бунтовници в Ингушетия.

Руски чистки в Чечения

Руски чистки в Чечения

Знае се, че политиците имат къса памет. Това важи и за политиците на Запад. Мнозина от тях вече са забравили – или се опитват да забравят – че преди нялкото години в Кавказ се водеше война между чеченските бунтовници и руската армия. Мъчителното разбуждане от тази забрава настъпва обаче всеки път, когато конфликтът отново се разпали. Както стана преди близо 24 часа.

Първоначално чеченската война се водеше заради стремежа на един малък народ към независимост. Но вече има и нови причини за кръвопролитията: желанието на чеченците да си отмъстят на руските войници заради причинените злини, борбата на ислямските фанатици срещу християнството, трафикът на оръжие, наркотици и хора, борбите за надмощие вътре сред чеченските бунтовници. А руският президент Владимир Путин пък иска да покаже на света, че е в състояние да умиротвори Кавказкия регион.

В момента обаче за това и дума не може да става, след като 200 въоръжени чеченски бунтовници нахлуха в съседна Ингушетия. Войниците на Москва станаха безпомощни свидетели на акцията, при която чеченците атакуваха вътрешното министерство и други правителствени сгради в град Назран. Още преди руските войски да се раздвижат, инцидентът беше приключил, а чеченските бунтовници се бяха изтеглили. Сега на дневен ред отново е упражнението, повтаряно вече десетки пъти: чистки в Чечения. Руските войски и техните съюзници започват да прочистват чеченските села. Сигурно ще успеят да хванат неколцина бунтовници, но повечето ще си останат на свобода. В крайна сметка, както винаги, ще пострада само гражданското население. Така омразата срещу руснаците, които се държат като окупатори, непрестанно нараства. Спиралата на насилието се върти, а решение не се задава отникъде, камо ли политическо.

Преди седмица последният свободно избран чеченски президент Аслан Масхадов заяви пред американски телевизионен канал, че чеченските войски все още са в състояние да провеждат големи военни операции. Който не му повярва тогава, сега е принуден го признае. Макар че акцията от миналата нощ едва ли е дело на хората на Масхадов. Други чеченски лидери се оплакаха пред западните медии, че развитите страни сякаш са изгубили интерес към конфликта. По принцип това, уви, е вярно. Една от причините е много банална: западни телевизионни екипи вече от доста време не смеят да припарят в Чечения, защото там ги преследват, заплашват и подлагат на насилие. Между другото, правят го не само руските войски. Вече никой не може да преброи западните журналисти, отвлечени или убити от така наречените ”борци за свобода” в Чечения.

САЩ се нуждаят от Русия като партньор в борбата си срещу международния тероризъм. Колкото и цинично да звучи, чеченският проблем пречи на това сътрудничество. Така в момента статуквото е следното: Русия се преструва на демократична държава, където се зачитат правата на малцинствата и свободата на печата. А Западът пък се се преструва, че й вярва.