1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Чехия: 50 години диктатура в 25 км досиета

"Институт за проучване на тоталитарните режими." Така се нарича новосъздаденото учреждение в Прага, чиято задача е да събере и проучи архивите на някогашната комунистическа Държавна сигурност.

default

Институтът бе открит само преди няколко седмици, както обяснява неговият заместник-директор Мирослав Лехки:

"Нашата главна задача е да обработим, да обнародваме и да направим достъпен намиращия се тук архивен материал. Така постановява законът. Затова сме открили тук и една изследователска зала, достъпът до която е абсолютно свободен."


За тази цел на първо място е необходимо да бъдат събрани досиетата, разпръснати из различни архиви из цяла Чехия. Този процес все още не е приключил; специално службите за сигурност трудно се разделят с документите, завещани им от техните предшественици. Въпреки това вече били натрупани папки, с обща дължина 25 км - хвали се Мирослав Лехки:


"Обработката и инвентаризацията на цялата тази камара ще отнемат няколко месеца. След това обаче ще бъдат необходими години, за да се осмисли цялата дейност и структурата на комунистическата Държавна сигурност."


Законодателят постановява свободен достъп до цялата документация - което било стъпка напред в сравнение със съответната германска служба:


"Разбира се ние сме задължени да пазим данните за трети лица. Затова някои по-чувствителни места ще бъдат почернени, но само в минимални мащаби - става дума за информация, засягаща личната сфера и семейния живот."


Обстоятелството, че чешкият Институт за проучване на тоталитарните режими започна работа почти 20 години след обрата, се дължи на дългогодишните политически дебати върху неговите задачи и правомощия. Всъщност по въпроса продължава да се спори: така например още през декември комунисти и социалдемократи подадоха обжалване пред конституционния съд с искане да се забрани публикуването на документи от института. Обосновката: съставът на неговия надзорен съвет се определял от парламента и следователно не бил неутрален; онова, което фигурирало в досиетата, можело - както навремето - да бъде инструментализирано за политически цели. Искането обаче бе отхвърлено от върховните съдии: за да не се допусне обществото да забрави какво именно бе тоталитарното на тоталитарните режими.