1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Четири жени и един самовлюбен гений

В този роман на Т.К. Бойл има всичко - секс, престъпление, страсти, скандали, пикантни афери с жени. "Жените" е ироничен разказ за живота на легендарния Франк Лойд Райт. За автора, героя и книгата - Бисерка Рачева.

default

Музеят Гугенхайм в Ню Йорк, проект на Франк Лойд Райт

Професия? - “Най-големият жив архитект в света”, отвръща Франк Лойд Райт на този въпрос, зададен му в съда. Съдията е слисан. Не е ли достатъчно просто: “архитект”? Райт се засмива самодоволно – истината, обяснява той, положил е клетва да казва само истината и нищо, освен истината.

Че е един от гениите в архитектурата на двайстото столетие, не ще да е било тайна даже за стъписания съдия. Франк Лойд Райт създава над 1000 проекта за сгради. Близо 400 от тях успява осъществи. Налага стила на “органичната архитектура” – действаща, запазваща се концепция, зависима от промените на природната среда; сред прочутите му шедьоври са сградата на музея “Гугенхайм” в Ню Йорк и “Fallingwater”, Къщата с водопада в Пенсилвания. В щата Уисконсин изгражда своеобразна архитектурна лаборатория – дома Талиесин с множество ателиета, в които безскрупулно експлоатира амбициозни студенти и щедро разпространява своята философия на архитектурата. В Талиесин живее с учениците и помощниците си, с поредната от жените си и децата им. В Талиесин се развива и действието на романа, разгръщащ историята на неговия бурен живот.

Психограма на егомана

Франк Лойд Райт – естет, егоцентрик, страстен поклонник на природата, работохолик, женкар, мачо и баща на семейство – насмешливо-ироничен поклон към него отправя сънародникът му Томас Корагесън Бойл в последната си книга. Архитектурните проекти на Райт играят второстепенна роля в нея. Централната се пада на “Жените”, както с неприкрит сарказъм сочи заглавието. Жените в живота на самовлюбения, тираничен, безпардонен антифеминист Райт.

Buchcover T.C. Boyle

"Жените", изд. Ханзер

Екстравагантните му истории, безбройните афери, които на времето пълнят заглавните страници на булевардния печат и скандализират консервативното общество. Пренесени в романа, тези истории гарантират повече развлекателност и напрежение, отколкото архитектурните построения и политическите утопии на Райт за нов световен ред. Само че Бойл използва пикантния елемент и с друга цел – тази на психологическия анализ.

Склонен съм да проявявам недоверие към нещата. Като мнозина други, обичам да забучвам карфици в иконите. За да видя къде боли, къде нещо потрепва. Интересува ме човешкото у свръхчовеците.

“Жените” е своебразно продължение на студиите на Бойл върху деспотичния характер, своего рода неокончателен завършек на трилогията му за егомана след романизираните биографии “Добре дошли в Уелвил” /1993/ и “Д-р Секс” /2004/, посветени на откривателя на корнфлейкса Джон Келог и сексолога Алфред Кинсли. В случая с Райт афинитетът на писателя към психографията на няколко от идолите на “американския начин на живот” е мотивиран и от дребен автобиографичен детайл. Къщата “Стюарт” в Калифорния, собственост на Томас Корагесън Бойл, е оригинален проект на Райт от 1910 г. В дървената сграда в прочутия “прериен стил” – нисък покрив, удължени линии, естествено сливащи се с пейзажа, писателят живее от 16 години. Що за характер е бил човекът, променил философията и естетиката на бита, превърнал визиите си в реалност?

T.C. Boyle

Томас Корагесън Бойл

Трябва да е притежавал магнетично излъчване. Разбира се, че е бил авантюрист. Неминуемо, иначе нямаше да успее да измъкне пари, да придума неколцина меценати да финансират изкуството му. Прерийният стил е голямото му изобретение. Това е анивикторианската къща: хоризонтализъм, открити помещения, много прозорци, през които природата нахлува в къщата. Много светлина.

Етика в свободен стил

Бойл разказва историята на Райт именно в светлината на антивикторианството, на разкрепостения дух и разкрепостения морал – само че през погледа на жените, които съпътстват, споделят или в някакъв момент напускат живота на постоянния единствено в непостоянството си любовник и съпруг. Първата любов на Райт е Кити, Катрин Лии Кларк, дъщеря на богат бизнесмен, примерна домакиня и майка на първите му шест деца; тя му предоставя културно обкръжение и социална шлифовка, каквито преди са му липсвали. След 20 години брак Райт я изоставя – с шестте деца и 900 щатски долара издръжка. Избягва в Европа с феминистката Мейма Чейни, съпруга на негов клиент. Аферата с омъжена жена го хвърля в изолация – провинциалното американско общество е скандализирано и години наред отказва да му прости. “Класицизмът в свободен стил” като творчески метод на работа се трансформира в личния постулат на “етиката в свободен стил”.

Райт се крие от неприемащата го, агресивна, дебнеща тълпа – намира спокойствие в Талиесин – сградата е като отбранително укрепление в пустошта, препятствие пред войнстващия градски морал. До момента, в който уволнен служител на имението предизвиква пожар и в пристъп на лудост застрелва Мейма, двете й деца и още няколко души от персонала. Райт оцелява, защото в този момент е в Чикаго. Нещастието го постига по-късно – в лицето на южната красавица Мериам, скулпторка и морфинистка, мисиз Райт номер две, която повежда безпримерно мръсна битка от мига, в който съпругът я зарязва заради танцьорката Олгивана. Ревността превръща жената в отмъстителен демон, Мериам завежда дело, опитва се да изхвърли Райт от дома му, организира скандално-сълзливи пресконференции. Досущ като в безвкусен сценарий за филм.

Франк Лойд Райт – човекът, който никога не обръща поглед към миналото и не обича ретроспекциите, естетът с вкус към изящното, лукса и елегантните коли, екстравагантният непукист, визионерът-създател на нов стил на живот, е може би всъщност безкрайно дребен и жалък в отношението си към жените?

Не знам дали може да бъде описан точно така. Във всеки случай, през целия си живот той търси трайна връзка с необикновената, с вълнуващата жена. Всяка следваща от жените му е все по-интелигентна, все по-различна.

Насмешливо-ироничен реверанс

Frank Lloyd Wright

Къщата с водопада, проект на Франк Лойд Райт

Романът на Бойл е анекдотична психограма и документална “сапунена опера”. Наситен с мелодраматични детайли и много комизъм портрет на един ексцентрик. Скициран, при всички „черни петна” на характера, с нескрита симпатия и удивление.

Банална истина е, че страстта носи страдание. Но пък и рядко се случва баналното да бъде поднесено от тъй неочаквани страни, по тъй изобратетелен, изкусен и увлекателен начин, както в тази книга. Емоционалната сила, пък и иронията, с която Бойл описва мачистките подвизи на своя герой в света на жените, е заразителна и тъкмо благодарение на нея авторът успява да заобиколи клишетата, а и да заинтригува читателя с нестандартната личност на своя герой. Що се отнася до антифеминизма, Бойл има своето ефикасно средство срещу него:

Не знам дали точно на това място би трябвало да го призная, но аз съм единственият писател в американската история, който е имал само една законна жена. Не мога да си представя как бих смогнал да служа на две. Бих загинал. Вижте ме, преди изглеждах що-годе добре, сега съм само кожа и кости – от непрестанно старание да й готвя, да чистя, да изпълнявам всичките й желания. Шегувам се, разбира се, истинското име на това старание е: любов.

T.C. Boyle. The Women. Bloomsbury Publishing Inc, 464 p

T.C. Boyle. Die Frauen. Carl Hanser Verlag, 560 S.

Редакцията препоръчва