1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Черните чеченски вдовици много често и сами са жертви

Руската журналистка Юлия Юзик с книга за "Годениците на Алаха"

Книгата на Юзик се нарича " Годениците на Алах" и е плод на задълбочени наблюдения и разследвания над конкретни житейски съдби. Благодарение на това авторката достига до извода, че така наречените "черни вдовици" принципно са делят на две групи:

Юзик:

Едната са млади момичета от 17 до 25 години, които нямат абсолютно никакъв мотив да се пожертват, макар, че в Чечения няма нито едно семейство, в което да не се оплакват жертви от продължилата близо 10 години война. Тези момичета са от вахабитски семейства - т.е. изповядват религиозен фанатизъм, към който по правило са обвързани бащите им. Ако момичето остане без баща, за братята им се превръща във въпрос на чест, да ги пожертват. Те набират собствените си сестри, само и само да повишат личната си стойност в очите на терористичната група." - казва Юлия Юзик.

Според нея тези жени нямат абсолютно никакво право на глас и самоопределение - те са осъдени на сляпо подчинение и послушание, нямат право на лично мнение, на професия. Те самите не искат да умират, но никой и не ги пита.

Юзик:

Втората група са нещастните - казва руската журналистка. Те са 30 до 40 годишни и обикновенно са преживели трагедии и лични загуби - мъжът, децата, къщата. Животът им се е превърнал в развалинаи те лесно могат да бъдат убедени, че е редно да се пожертват."

Да се намерят подобни жени не е никак трудно. Защото жени, които страдат и мразят, най-лесно могат да бъдат впрегнати в името на терористичните цели. Активистите отиват при тях, под претекст, че искат да им помогнат в нещастието и да ги защитават, при което събират информации. Първоначално те действително им помагат, медицински, с хранителни продукти, успокояват ги и се грижат за тях, след което започват да им разясняват, че е редно да отмъстят и ги обработват в тази насока. Според Юлия Юзик най-трагичното в случая е, че подобни активисти много често работят под прикритието на различни правозащитни организации и така получават безпрепятствен достъп до жените. По-нататък следва целенасочено "промиване на мозъка" с лайтмотив - колко е лош живота, колко е отвратителна войната, как загиват все повече хора, и как врагът става все по-брутален. Впрочем, в своята книга Юлия Юзик коригира едно често разпространено заблуждение. Не черните вдовици се самовзривяват, а в повечето случаи - тях ги взривяват от разстояние " - казва журналистката. Обикновенно им завързват по един колан с взрив около кръста и после бомбата се пали от разстояние. Така не се налага, жените да бъдат обучавани или подготвяни, няма даже и нужда да знаят да боравят с оръжие,или ида карат амтомобил. Единственото и задължение е да се смеси с тълпата, така че да причини по-големи щети и жертви.

В заключение Юлия Юзик казва, че в повечето случаи "черните вдовици от Чечения" и сами са жертви, на онези, които ги наемат и използват за терористични атентати. Според Юзик руските тайни служби отдавна знаят тези факти, както и лицата, които обхождат семействата на вдовиците и набират сред тях нови "тероростки", но не предприемат нищо. По тази причина книгата на Юзик "Годениците на Алаха" не може и да се купи никъде по руските книжарници, поради забрана от страна на вътрешното разузнаване ФСБ.