1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Черните хроники на българското ежедневие

През 2013 българската статистика отчита 130 000 битови престъпления. Смята се обаче, че толкова са и престъпленията, които не са обявени в полицията. Защо българите си мълчат? Поради невежество или недоверие в полицията?

Българското общество живее в тревожност и страхове и една от причините за това несъмнено е разрастващата се битова престъпност. Официалната статистика за 2013-та година отчита 130 000 престъпления, като се смята, че още толкова са и извършените, но необявени в полицията. Защо не сигнализират гражданите? Поради изгубеното доверие в органите на реда? Поради невежество или невяра, че може да им бъде оказана помощ? Или поради отчаянието, че черната хроника на всекидневието не влиза в дневния ред на българските политици?

Всъщност през последните години статистиките отчитат все между 130 000 и 160 000 престъпления. Ако извършим груби сметки за пет години назад, ще се получи цифра от около 750 000 жертви на битовата престъпност. Тъй като обаче се смята, че необявените в полицията престъпления са поне още толкова, би трябвало да умножим по две. Така стигаме до печалния резултат от милион и половина българи с разбити и ограбени имоти, откраднати и запалени автомобили, пострадали от джебчийство и улични нападения, жертви на побой и прочие черни хроники на всекидневието. Официалната формулировка за този вид престъпления звучи "посегателства над собствеността и личността на гражданите".

Отвъд "грубите сметки"

Пред една от националните телевизии вътрешният министър Цветлин Йовчев каза, че битовата престъпност е огромен проблем, който вече касае националната сигурност. По думите му обаче вече били предприети мерки с изготвянето на интерактивна карта на най-уязвимите места, били създадени възможности за бърза реакция на патрулите, била променена и патрулно-постовата организация. Подготвял се и нов закон за МВР, който щял да даде предпоставки за привличането и на извънщатни сътрудници, като добрата работа с тях, взаимодействието с общинските администрации и интегрираното видеонаблюдение би трябвало да данесат очакваните резултати.

Symbolbild verwaister Schuppen

Грубите сметки за последните пет години говорят за 1,5 млн. битови престъпления

Българското общество обаче иска час по-скоро да напусне преизказното наклонение на политическото говорене и да види конкретните промени, водещи до конкретната елементарна сигурност. "Борбата с битовата престъпност изисква на първо място да се направи компетентен анализ на престъпленията, за да се предприемат коплексни мерки. Много често кражбите и грабежите са дело на извършители извън сферата на високата организирана престъпност. В големите градове това често са наркозависими, в селата престъпленията са подбудени от борба за оцеляване, от глад, колкото и страшно да звучи – казва полк. Захари Захариев, офицер от резерва с над трийсетгодишен стаж в системата на МВР, дългогодишен ръководител на Първо РПУ в София и бивш зам.-председател на Държавната комисия по сигурността на информацията .

Мерките – какви, къде, кога?

"Не бива обаче да се отминава фактът, че в основата все пак остава високата организирана престъпност: наркоразпространението например поражда голям контингент от потенциални извършители на битови престъпления в големите градове. В селата пък не са редки случаите, когато опитите за грабеж прерастват в убийство и най-много са жертвите сред самотните възрастни хора", казва Захариев. Той е категоричен, че успехът в овладяването на битовата престъпност започва от профилактиката и превенцията по места и затова от изключителна важност са районните полицейски управления. Необходимо е да се подобри материално-техническата им база и да се положат усилия за опазването и развитието на кадровия им ресурс.

Дългогодишният практически опит на Захари Захариев го кара да смята, че "ръководството на МВР е длъжно да направи и невъзможното, за да изгради доверие към редовите полицаи, които са най-близо до хората, защото само така обществеността ще се ангажира по-активно в борбата срещу масовата престъпност". Експертът обаче е убеден, че резултатите могат да дойдат само след огромна работа по подобряване на обучението и възпитанието на полицаите, за да се утвърди авторитета им сред населението.

Редакцията препоръчва