1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Черната дупка на терористичния кошмар

Ирак прилича на лабораторен вариант на “сблъсъка между културите”. Води се война, но асиметрична война без фронтове, без правила, без милост.

default

По-точно казано става дума за няколко войни, втъкани една в друга. Блицкригът срещу танковете на Садам бе спечелен от американците, “революцията в бойната техника” премаза една лошо ръководена, застаряла и без боен дух войска. Но за постигане на политическата цел липсваха американски войници, съюзници и преди всичко убедителна концепция за след войната.

В този вакуум на властта незабавно се завихри следващата война, една иракска гражданска война между враждуващи племена – главно сунити, шиити и кюрди. Тази война от своя страна се пресече с войната, подета от партизаните на ислямизма, които превърнаха Ирак в парник на тероризма. Вирусът на Ал Кайда проникна надълбоко в страната. Месопотамия, мястото където древните бяха локализирани рая, отдавна е станала на ад, опитно поле за залеза на света.

Какво да се прави? Явно работата няма да се оправи с приказки и резолюции. Онова, което понастоящем се мисли в мозъчни тръстове и правителствени канцеларии най-вече в Америка, може да се резюмира в пет точки. Да се вдъхне чувство за сигурност на населението е по-важно, отколкото да се преследват терористите. За това са необходими не по-малко, а повече войски. На новата иракска армия й трябва време, за да си стъпи на краката. Америка трябва да се погрижи за възстановяването на провинцията и преди всичко да не допусне печалбите от петрола – тази година около 20 милиарда долара – да се оттекат в джобовете на местните управници. И накрая: сунитските шейхове трябва да бъдат убедени, в краен случай с пари, каквато беше обичайната практика в миналото, че нов Ирак е и тяхна кауза. Да се спечели лоялността на сунитите е важно най-малкото за да се пресече снабдителната база на терористите.

Всяко стратегическо планиране, предупреждаваше фелдмаршал Молтке, който умееше да печели битките си, стига само до първото съприкосновение с врага. След това всичко е въпрос на импровизация. Пентагонът беше планирал всичко до последната танкова битка – но само дотам. Така обаче не може да се спечели войната, защото със сигурност ще бъде загубен мирът. Над Вашингтон надвисва сянката на Виетнам, а с нея и страхът от възстановяването на военната повинност. Тези два фактора силно стесняват полето за маневриране на американското правителство в политическо и военно отношение.

А Европа? Европа съвсем не е сигурният пристан, както продължават да се самозаблуждават мнозина. Ирак не е на някоя друга планета. Ако там възникне черна дупка, тогава ще усетим съвсем осезателно кошмарния хаос на терора.