1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Частните дългове като риск за икономическото оживление в България

Впечатляващи икономически данни демонстрират новоприетите в ЕС страни България и Румъния – се казва в анализ на германския експерт Андреас Кайзер, с чието съдържание ще ви запознаем сега.

default

През 2006 г. българският брутен вътрешен продукт отбеляза прираст от 6,2 на сто, а румънският от 7,5%. Двете догонващи страни по отношение на реформите сега извличат ползи от нуждата да наваксват – растящите доходи най-сетне дават възможност за ръст на частното потребление. По-висок прираст отбелязват само Латвия и Естония, чиито нива доближават 12 %. Останалите реформиращи се държави в Източна Европа вече са оставили зад себе си подобно бурно развитие, придружено с бързо повишаване на благосъстоянието. Данните за конюнктурата оттам са вече по-умерени – с изключение на тези от Словакия.

България е най-бедната страна в ЕС. Брутният вътрешен продукт на глава от населението е само 34% от средното ниво за общността. Причината за това е изминалото десетилетие на грешна икономическа политика. Едва през миналата година българската икономическа дееспособност реално достигна нивото от 1989 година. Шансовете, това възходящо развитие да продължи трайно, са добри. Съвсем нормално е, че икономическият прираст през тази и следващата година ще отслабне до нива от съответно 6% и 5,5%. В същото време обаче продължават да падат нивата на инфлацията и на безработицата. Непроменено лош – и без паралели в други реформиращи се страни –остава балансът по текущата сметка – или съотношението между експорт и импорт. Отрицателните стойности от минус 13% ще останат запазени през 2007 и 2008 година. Причината за това е нуждата от наваксване в потреблението на стоки и инвестиции, които не могат да бъдат произведени в страната, поради което трябва да бъдат внасяни отвън. България навлезе в нова фаза на развитие преди всичко поради нарастващата роля на вътрешното потребление. В тази връзка Нойе Цюрхер Цайтунг писа наскоро, че усилията по преориентацията на производството към изискванията на пазарната икономика най-сетне носят ползи за широки слоеве от населението. Българите дълго време трябваше да чакат този момент. Толкова по-активно те се радват сега на новата си потребителска свобода. Разходите по потреблението в България се увиличиха през изминалата година със 7%. Те бяха финансирани не само с помощта на растящите доходи и паричните постъпления от чужбина, но и чрез засилено банково кредитиране. Задълженията на частните домакинства към банките нараснаха сериозно – констатира Виенският институт за международни икономически сравенения и изрази известна предпазливост по повод бъдещото развитие на България. Подобна предпазливост е уместна: и в миналото мнозина българи обичаха да живеят на кредит, ако имаха такава възможност. През 1942 година кредитното дело страдаше от липсващата воля на кредитополучателите да връщат задълженията си, както и от широко разпространените тогава надежди, че тези задължения ще им бъдат опростени. В началото на 90-те години организираната престъпност основа множество частни банки. Те взаимно си отпускаха щедри кредити, без подсигурени гаранции и без изобщо да имат намерение да погасяват заемите. По -скоро те бяха обръщани във валута и малко преди неизбежния крах на частните банки през пролетта на 1996 година милиони долари, изразяващи се в трицифрени числа, бяха изнесени в чужбина. Последвалият голям икономически крах беше непредотвратим.

Днес повечето кредитни институции са по-сериозни и по-предпазливи в раздаването на кредити. Само че, срещу по-високи лихви, често се случва да не се проверява твърде сериозно платежоспособността на клиента. Това се случва, когато като гаранции се посочват недвижими имоти – а поради това, че данъчните и поземлени регистри твърде рядко са актуализирани и коректно водени, подобна проверка изобщо е доста трудна. Както сега става ясно, мнозина българи са надценили финансовите си възможности. Квотата на”лошите кредити” в банките нараства. Ако доходите не започнат да се увеличават, ако настъпят финансови затруднения или паднат цените на недвижимите имоти, обслужването на взетите кредити бързо ще се окаже сериозно застрашено. Несъбираеми кредити – от една страна - и болезнени загуби на недвижими имоти чрез принудителни търгове – от друга – биха могли да са последствията от всичко това.

Това развитие следва да се проследи внимателно, с цел в случай на нужда, да му се противодейства. Трайното оживление на икономиката и благосъстоянието не бива да бъдат поставяни под въпрос.