1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Чарът на Райс и европейците

Може определено да се каже, че чар-офанзивата на втората администрация на Буш в лицето на Кондолиза Райс

default

постигна пълен успех при европейците, затъжени за милувки от Америка. В Брюксел външните министри на страните от НАТО внимателно изслушаха онова, което имаше да им каже "Madame Secretary". Помирителният й тон беше несъмнено нов, но същевременно Райс даде достатъчно ясно да се разбере, че очаква насрещна услуга в името на новата хармония.

Европейците трябва да работят заедно с американците - заяви тя в Париж с чаровна усмивка. Европейците побързаха да изтласкат от съзнанието си факта, че именно Райс, като съветник на президента по външната политика, беше човекът формирал иракския курс на Буш; тя бе също онази, която след окупацията на Ирак искаше да бъде наказана Франция и игнорирана Германия. Никой не се одързости да й противоречи публично въпреки че думите й, че САЩ не възнамеряват да се примирят с безправието и тиранията в света, биха могли да имат сериозни последствия - също и за европейците.

Какво по-конкретно очаква Вашингтон, това министрите на отбраната от НАТО ще научат вероятно от колегата си Доналд Ръмсфелд в Ница. По този начин Кондолиза Райс остава с чисти ръце. Тя играе ролята на добрия герой, Ръмсфелд - на строгия чичо от Америка. Когато след две седмици президентът сам се появи в Европа, за да изпълни необичайната за него роля на ухажьор, няма съмнение, че ръководителите от НАТО и ЕС също ще му легнат в нозете.

Отделът по печата на НАТО подготвя един вид семейна среща, на която европейците ще приемат отново в обятията си блудния син от Америка - един "празник на любовта" по американски маниер. Като подарък британският премиер Тони Блеър, най-верният съюзник на Буш в света, ще му поднесе съгласуваната подготвителна мисия за иракски войници и полицаи. Натискът върху Германия и Франция за ангажимент в Багдад расте.

Първото изпитание за новата презокеанска дружба може да бъде конкретната политика към Иран или Китай. Докато ЕС залага на сделка с Техеран - добри отношения срещу отказ от атомната програма - за Конди и компания самото съществуване на репресивния режим на аятоласите е в переспектива достатъчна причина да искат да променят статуквото. Европа залага на бизнес и с Китай, докато американците поради стратегически съображения отхвърлят вдигането на европейското оръжейно ембарго. Тези основни различия не можа да заличи и чар-офанзивата на новата американска външна министърка.

Така че дали заявената от Кондолиза Райс твърда решимост на президента Буш за укрепване на трансатлантическите отношения трябва да се тълкува като награда или като заплаха? Европейците няма да постъпят зле, ако запазят известна доза скептицизъм.