1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Чакат ни тежки времена

Мирела Иванова
13 ноември 2016

Не е трудно да си представим спиралата от кризи, в която ще влезем след избора на нов президент: пред очите ни са оставката на Борисов, пренадутостта на Нинова, ретровизионерствата на патриотите, дебелата сянка на ДПС.

https://p.dw.com/p/2SdKs
Снимка: DIMITAR DILKOFF/AFP/Getty Images

В седмицата преди балотажа най-досадно и страстно се експлоатираше с популистки заигравания и заклинания. Всекидневно в ушите ни кънтяха изказвания от рода на: "Народът е мъдър, народът е прост, народът е беден, народът е мързелив, народът очаква спасител, народът очаква промяна, народът наказа управляващите, народът зачеркна политическата класа, народът си каза думата, народът си знае работата, народът това, народът онова..."

Овълчването на българите

Спазвайки популисткия порядък, не е зле да припомним, че броени дни преди балотажа започнаха и т.нар. Вълчи празници в българския езическо-православен народен календар. А усещането, че е настъпило окончателно овълчване задълго няма да ни изостави. Проявленията му, макар и проекция на политическото и медийно облъчване, са различими навсякъде в реалния, всекидневен живот: дивашки саморазправи и побоища заради драскотина или счупен мигач, грабителство на възрастни хора и процъфтяване на измамите, битово насилие, деградация и смайваща простащина.

Изборът на петия български президент ще доизостри процесите на разпад, противопоставяне и взаимно ожесточение, ще доразгърне езика на омразата, който гейзерно блика и ни залива отвсякъде. Не е кой знае колко сложно да си представим спиралата от кризи, в която ще бъде овъртолена държавата: пред очите ни са оставката на Борисов, пренадутостта на Нинова, която всъщност е лексикална близначка на премиера - но без да притежава неговите мащаби, харизма и остроумие, мегафонните ретровизионерства на обединените патриоти, арогантното самомнение на Марешки и тежката, дебела, задкулисна сянка на ДПС.

Мирела Иванова
Мирела ИвановаСнимка: DW/P. Henriksen

Стъпките на непредвидимостта

Следват парламентарни игри на нерви и процедури, кавги от кръста надолу, цинизъм на буци, политическа непристойност. Три месеца преди приключването на мандата си настоящият президент е почти с вързани ръце - народното събрание не може да бъде разпуснато от него, значи ще продължи да работи. А кое правителство ще управлява – настоящето в оставка или първо едно служебно, после второ служебно, което да определи дата за предсрочни избори? Такава политическа зима, но не по Ботев, ни очаква, такова овълчване  – извинявайте, но на кого в гореописаната картина му пука за народа? 

Струва ми се, че и на самия т.нар. народ също не му се мисли кой знае колко – нито по принцип, нито за самия себе си... Ако искаше промяна, масово би избрал като вик и предупреждение квадратчето "Не подкрепям никого" в изборната бюлетина миналата седмица и би схванал подводните камъни във въпросите на референдума, не би се лъгал, че шоуто и реалността се случват в едно и също измерение...

Сега народът просто ще се разцепи на две и с вълчи мезета и червено вино ще празнува или ругае петия си избран президент. Иде зима все пак, трябва да се оцелява.

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата