1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Циничното лице на властта в България

С неадекватното си поведение правителството предизвика най-масовия социален протест от последните години. Как властта се разклати сама?

default

"Социалният" президент Георги Първанов не взима отношение по масовия социален протест

Сякаш правителството само иска да падне. Така се държи премиерът Станишев, така се държат неговите министри. Така впрочем се държи и Пирински. Само социалният президент Първанов излезе най-хитър и се изниза за социална Швеция, без да каже и дума за най-острия социален конфликт от години насам. Сегашната консолидация на учителите и твърдото им убеждение да не отстъпват изглеждаше невъзможна преди две седмици. С поведението си, а най-вече с бездействието си правителството успя да превърне този иначе лесно решим въпрос в грандиозен проблем.

“Репликата за разтурването на седенката” в излъчения телевизионен репортаж бе последната капка, която преля чашата. Преди това и министъра на образованието, и този на финансите, и самият Станишев демонстрираха пренебрежение спрямо проблема, което го задълбочи. Две седмици нямаше разговори по същество. В това време учителите успяха да спечелят симпатията на останалите хора, в това число и родители. Управляващите съвсем им опротивяха.

Чудно е, че в Правителството няма нито един разумен човек, който да подскаже на премиера и ресорните министри как трябва да се държат в подобни ситуации. Чудно е, че самите те не го съзнават със собствените си инстинкти. Глупаво е да се държиш надменно с хора, чието недоволство се акумулира от две години и които преди шест месеца са те предупредили, че ще стачкуват. Още по-глупаво е да протакаш преговори с учители, които спират работа, защото преките жертви са децата и техните родилтели. Една от най-големите и активни части на населението. Мисля, че родителите бяха ядосани най-напред на учителите, но после гневът им се пренасочи към властта, защото видяха, че власт няма. Не само това, но и че същината на сегашната власт е от най-омразните. Онези дето ги описват в сатиричните произведения.

Диалогът между Орешарски и Вълчев, както и поведението им надмина всяка литература, всяко риалити и даде на хората онова от което най-много се нуждаят – зрелищното разголване на властта. Показването й като цинична и вулгарна зла сила, изчистена от всякакви човешки противоречия, симпатии и слабости, които могат да бъдат простени. Грешка беше, че двамата не бяха отстранени веднага, колкото и да са полезни в управлението на страната. След прословутия си диалог, Орешарски и Вълчев се превърнаха в символ на цялата власт, в нейно отвратително олицетворение, което много лесно може да бъде разпознато и атакувано.

Струпването на учители и други протестиращи вчера нямаше да бъде толкова огромно, ако властта не бе дала конкретен повод за омраза и не бе показала конкретни физиономии, които да консолидират омраза. От тук нататък всичко е възможно, защото хората, които бяха отвикнали от навика да излизат на улицата, бяха предизвикани от властта да го направят отново и забравеното се върна изведнъж. Сега никакви разумни приказки за хипер-инфлация и т.н няма да успокоят нещата. Властта трябва да даде жертви. Колкото по-бързо го направи, толкова по-малки ще бъдат те. А и на всички стана ясно, че “разтакаването” само задълбочава кризата без да я решава.