1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Циничната реакция на Вашингтон

САЩ държат 460 души в лагера Гуантанамо – без съд и присъда, без шансове да бъдат освободени, при крайно оспорвани условия на живот. За затворниците в лагера не важат нито американските закони, нито пък Жаневската конвенция за военнопленниците. В събота стана известно, че трима души в Гунтанамо са се самоубили в килиите си. Албрехт Циглер коментира реакцията на Вашингтон:

default

В последно време на американското правителство не му върви. Най-напред се появи новината за клането в Хадита/Ирак, обстоятелствата около което все още се проверяват. Сега пък – трима мъртви в Гуантанамо. Така че радостната вест за елиминирането на известния с жестокостта си терорист Ал Заркауи беше бързо забравена.

Като капак на всичко командирът на лагера в Гуантанамо контраадмирал Хари Харис се опита да обясни трите случая на самоубийство в правилната според него посока: те били асиметрично водене на война, част от войната срещу САЩ. Освен че звучи цинично, това едва ли работи за добрия имидж на САЩ.

Странно звучи и изявлението на американския президент, според когото спрямо труповете на самоубийците трябвало да се прояви нужния респект. Респект спрямо мъртвите, а спрямо живите в Гуанатанамо? Затворените там са 460 души и САЩ не се уморяват да твърдят, че в повечето случаи ставало дума за изключително опасни хора. Може и да е вярно, но не и доказано. Защото тези хора са държани без съд и присъда в лагер, в който закони няма. И това става с одобрението на американския президент, който иначе с удоволствие говори за достиженията на цивилизацията като например демокрацията и свободата. Да припомним: част от тези достижения са основните човешки права, които би трябвало да важат и затворниците в Гуантанамо. Те са държани там без перспектива, без процес и без изглед да бъдат освободени. Така и би трябвало да бъде, смята американския президент. Буш твърди дори, че лагерът би могъл да бъде закрит, но затворниците не бива да излизат на свобода, че се водели преговори за екстрадирането на някои от тях в страните, от които идват, а други щели да бъдат изправени на съд. Решението на върховния съд на САЩ обаче все още не е излязло, затова и нищо не се случва.

Когато обаче се стигне до там и затворниците от Гуантанамо бъдат върнати в страните, от които идват, шансовете им за справедлива присъда не се увеличават. Затощото повечето са граждани на арабски страни, известни с не особеното си зачитане на човешките права.

С Гуантанамо САЩ си образуваха проблем, от който не могат да се отърват така бързо и който повече им пречи, отколкото- помага. Първоначално създаването на лагера на територията на американската база на остров Куба изглеждаше много добра идея. Само дето американското правителство не се беше замислило за последствията в бъдеще. Това за съжаление не е единственият и не е първият подобен случай след 11-ти септември 2001-ва

година.