1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Цинизмът на прехода

Последният десети ноември преди влизането на България в ЕС бе белязан от цинични откровения на бивши партийни величия. Коментар от Явор Дачков.

default

В два поредни броя вестник Труд публикува интервю с Йордан Йотов.Той е член на Политбюро на ЦК на БКП от 1984 до 1989г. и близък съратник на диктатора Тодор Живков. Разговорът е посветен на спомени около 10 ноември 1989г. Позицията на Йотов е ясна и категорична – това е буржоазна контрареволюция, извършена от предателя Горбачов. Интересното, а бих добавил – скандалното – в това интервю е признанието на Йотов за прословутите куфарчета с пари, които били раздавани на избрани хора в началото на прехода. По неговите думи 2 милиарда долара били раздадени по този начин по нареждане на Андрей Луканов. Никой от днешната социалистическа партия не излезе с опровержение на това свидетелство. В друга медия, друг виден представител на левицата от близкото минало Валентин Вацев говори за назначените капиталисти, които трябвало да извършат трансформацията на политическата власт в икономическа. Ще попитате – къде е новината? Тези неща се знаят и отдавна се говорят. Там е работата. Въпреки, че отдавна се знаят и говорят тези неща не предизвикваха реакция. И то защото не бяха говорени по начина по който това става сега. Първо – никога през тези 17 години представител на бившата комунистическа или настояща социалистическа партия не го беше казвал. Второ – защото тази истина не бе тиражирана на сериозно в големите и най-четени вестници. Тя беше представяна за параноична приумица на “демократите”. Част от сините изтъркани и досадни теми като тази с досиетата. Как стана така, че днес изведнъж – хей така – тази истина бе произнесена като нещо подразбиращо се от само себе си. Отговорът е прост. Защото преходът свърши – България ще врезе в Европа с триумф за онези, които направиха промените преди 17г., не за да успее България, а за да осигурят собственото си оцеляване след краха на строената пак от самите тях комунистическа систума. Това е цинично, но е факт. Лошото е, че хората, така наречения мъдър български народ, не потърсиха последователно и твърдо сметка за този циничен грабеж. Не се и обиждат, когато в очите им казват, че са ги излъгали и продължават да недоволстват от нещастната си съдба, от лошото стечение на обстоятелствата и злия Костов, продал отдавна фалиралата и разграбена БГА БАЛКАН на безценица. Няма Особен смисъл да се търси противодействие на подобно поведение. В България истината никога не е била на особена почит. За това и народът, както и медиите, както и всички си траят. Дори и когато левите циници на прехода ги заплюват в очите и им казват – “ Това е положението, преходът свърши. Бититят си е бит, ограбените ограбени. Да живее Европейския съюз”!