1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Центърът по селскостопански науки край Берлин търси растения устойчиви спрямо климата

Климатът се променя, в Германия също става по-топло и ще има все по-често екстремални метереологични условия, в това специалистите са сигурни.

default

Ала дори и когато температурите се покачват, това не означава, че след 50 години вече няма да има мразовити дни. Портокали, лимони и маслини няма да се садят в северната част на Европа и в бъдеще. Ала каква реколта ще събриат германските селски стопани от обработваемите си площи? Ръж, царевица, ечемик и жито страдат от променящия се климат. Учените вече установиха това по експериментален път.

Бъдещето на централно-европейското селско стопанство може би ще се решава на 50 км източно от Берлин край един каменист полски път. Облачното небе се спуска над разпределена на парцели площ, където в глинестите бразди на мразовитите температури се противат стабилно изглеждащи малки кълнове. Впечатление правят около дузина сивкави сандъци, високи около метър всеки. За Карл-Ото Венкел, професора от Центъра “Лаибниц” за аграрни изследвания в Мюнхеберг тези сандъци са от особено голямо значение.

“А тук в сандъците е вградена система от сензори за почвената влага, които навлизат на дълбочина три до пет метра в почвата и така замерваме константно през цялата година, как се променя температурата на почвите и как протичат тези промени, какви вещества се изместват от определени почвени пластове надолу и къде се озовават в крайна сметка, какво се съдържа разтворено във водите, вливащи се в подпочвените т.е. колко азот и доколко всичко това зависи от начините, по които се извършва растениевъдството”.

Полеви опит, от който да могат да се направят изводи за нови методи в растениевъдството и промяна в стратегиите за наторяването. Ала това е само един от елементите в поредицата анализи, с които се цели да се преценят възможните последствия от проммените в климата за селското стопанство. Има и други елементи в закритите парникови постройки на института.

“Така, от лямата страна, както се движим сега, се намира нашият фитотрон, сграда, в която могат да се видят големи климатични камери, а тези камери имат предимството, че в тях можем да регулираме едновременно светлината и тампаратурата, а това е основа за експеримента, с който се проверява, как реагират растенията и тяхната биомаса на измененията в температурата и облъчването.”

Трябва да установим, как нашите растения реагират на значително по-екстремалните температури, повече слънце и най-вече на повечето въглероден двуокис в атмосферата, обяснява проф. Венкел За целта институтът е провел съвместно с друг институт, в Брауншвайг, поредица от експерименти, при които житни растения се подлагат на повишена концентрация на въглероден двуокис. На пръв поглед – доста добре, ръжта и пшеницата отчасти са изкласявали по-добре от обикновено.

“При това обаче има една опасност, а именно, че се намалява сачеството на брашното, отчасти дори драматично се намалява. Качеството на амилазата, /на ензима, разграждащ нишестето/ и съдържанието на белтъчини намаляват и в момента не знаем, на какво се дължи това. Дори при повишено съдържание на азот, качеството на брашното за печене намалява при повишаване на съдържанието на въглеродния двуокис и сега трябва да узнаем, какви контрамерки могат да се вземат, може ли селекционирането да помогне или какво да се промени, за да успеем да спрем тази негативна тенденция”.

Какво точно могат да направят хората, та и след пет десетилетия да могат да пекат хляб, пица и сладкиши – за това работи проф. Карл-Ото Венкел в своя претъпкан с книги, класьори и документи офис. В компютъра се събират практическите резултати от парниковите и полевите експерименти под открито небе с прогнозите на изследователите на климата.

“Тъй като не можем едновременно да променяме температурата, съдържанието на въглероден двуокис и валежите в природата, опитваме онова, което сме узнали с тези експерименти, да превърнем в математически модели, а с помощта на тези модели да изразяваме комплексните ефекти”.

Ако на човечеството се удаде да ограничи повишаването на температурите, то тогава селското стопанстгво в северна централна Европа ще може да се пригоди с селекционно променени растения, промени в обработката на почвите и с разширяване на броя култури, убеден е проф. Венкел. Той съзира шанс и в отглеждането на енергийни растения с дълбока коренна система. Към тях спадат например люцерната и други фуражни растения отглеждани през минали векове и изчезнали от полята поради икономически съображения. Те се спарвят по-добре с дълбоките почвени пластове и по този начин в почвите се внася повече хумус. Така се разгражда и повече въглероден двуокис, а почвите могат да съхраняват повече вода. Това може да се окаже особено важно за очакваните засушавания. В разговори със селски стопани Венкел настоява също така за отказ от обичайните монокултури. Според него многообразието е стратегия, която става все по-важна.

“Това се вижда много добре тази година, когато получихме една от най-добрите в Германия реколти на захарно цвекло, а при житните култури реколтата е слаба заради голямата суша през април и последвалите я силни валежи. Значи, колкото повече многообразие има в селското стопанство, толкова повече можем да отразим екстремалните събития. Ясно е, че те не могат да бъдат изцяло предотвратени”.

И най-вече тогава, когато продължават да нарастват емисиите от увреждащите климата парникови газове, така че се стига до средни температурни повишения от 4 до 5 градуса. Тогава, казва професорът от Бранденбург, системата на климата може да се обърне така, че и най-стабилните видове растения да не могат да се пригодят навреме.

Подобно съдържание