1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Цените на петрола и дефицитът в бюджета на САЩ – заплаха за световната конюнктура

Разширяването на Европейския съюз разкрива шансове за икономиката в Източна Германия

default

Още на есенното си заседание международният валутен фонд тържествуваше предвиждайки за 2004-а най-големият световен стопански прираст от 30 години насам. Дори и покачващите се още тогава цени на петрола не помрачаваха тази преценка. Международният валутен фонд обаче ликуваше преди цената на барел петрол да излезе от релси и да надхвърли 50-те долара.Вярно че цената отново спадна , но все пак остана значително над нивото което се очакваше само допреди десетина месеца. Междувременно фондът и други институти се видяха принудени да анулират прогнозите си за идната година.

Вторият голям риск за световната конюнктура са масивните дефицити в платежния баланс и в държавния бюджет на САЩ. За запълването на тези дупки са необходими невъобразими суми от чужбина , по около 1 милиард и 800 милиона долара всеки ден. Ако поради това обаче чуждестранните инвеститори се изплашат и обърнат гръб на долара или пък започнат да изискват по-високи дивиденти , американската парична единица би могла да попадне в една фатална низходяща спирала , би могло да се стигне до рязко покачване на лихвите , което би довело до тежка рецесия на световното стопанство , предупреждават авторитетни икономически експерти.

В исторически план сегашното неравновесие е без преецедент.За тази година Организацията за стопанско сътрудничество и развитие очаква дефицит в американския платежен баланс в размер на 665 милиарда долара , което представлява 5 цяло и 7 десети процента от брутния вътрешен продукт. При константни обменни курсове този дефицит би могъл да нарастне през 2006 година на 6 и половина процента от брутния вътрешен продукт. Икономистът от Харвардския университет Робърт Баро изчисли , че за последен път дефицитът в американския бюджет е надхвърлял четири процента от брутния вътрешен продукт през 1816 година .Дори в прахосническите 80-години на миналия век дефицитът никога не бе надхвърлял три процента.

Най-вече аазиатски централни банки се запасяват с долари-досега тези банки са натрупали над 1 билион и 800 милиарда долара.Според статистики на американското министерство на финансите само Япония държи американски държавни облигации в размер на 720 милиарда долара , следвана от Китай със 176 милиарда долара.Но склонността към покупката на долари отслабва. ” Близко до ума е че при дефицит в такъв размер в един момент се губи апетитът към доларови авоари,” предупреди шефът на американската емисионна банка Алан Грийспан. Напасването на долара започна отдавна. Спрямо еврото курсът на американската парична единица падна с 30 процента за три години. Майкъл Муса , бивш главен икономист на Международния валутен фонд и сега експерт в авторитетния вашингтонски институт за международни икономически изследвания смята за възможно трайно финансиране на дефицит в американския бюджет от порядъка на два процента от брутния вътрешен продукт.Това според Майкъл Муса би било мислимо при обменен курс от 1,35-1,45 евро за долар.Докато европейците стенат на фона на такива перспективи , във Вашингтон слабостта на долара не нарушава съня на никого.В крайна сметка слабият долар повишава конкурентоспособността на американските износители.И ако паралелно вътрешното търсене може да бъде отслабено поради високите цени на вносните стоки то тогава американците се измъкват сухички.Изобщо , поне както изисква американското правителство ,преди всичко Европа и Азия са длъжни най-сетне да раздвижат силно потребителското търсене.Експерти обаче смятат за опасно да се разчита на нисък курс на долара за да може да се овладее дефицита в платежния баланс тъй като ако продължава сегашното развитие и доверието в долара се разклати така че чужденци да започнат масово да се отърсват от доларовите си позиции тогава може да се стигне до опасно сгромолясване.Алан Грийнспан апелира към правителството и към потребителите да правят икономии.Президентът Джордж Уокър Буш си е поставил за цел в разстояние на пет години да намали наполовина дефицита в държавния бюджет. Досега обаче експертите не намират за убедителна програмата на Буш за намаляване на дефицита.

Според института за икономически изследвания в град Хале Източна Германия може да извлича облаги от разширяването на Европейския съюз.С разширяването се разкриват нови възможности за разпределението на производство и това важи както за големи предприятия така и за занаятчийски фирми , казва директорът на инстиута Улрих Блум ,, като обръща внимание върху сътрудничеството между фирми например от автомобилната индустрия.Така още сега провинция Саксония има полза от това че заводи на Фолксваген в Източна Германия и заводи на Фолксваген в нови страни-членки на Европейския съюз раазменят помежду си резервни части. Това е много продуктивно разпределение на производството и заводите на Фолксваген в Саксония живеят от това че заводиите Фолгсваген в Чехия вървят добре и обратното.Същото могат да практикуват и средноголеми фирми . Както Фолксваген организиира доставката на определени части от завод в Източна Европа , точно така и един дърводелец например би могъл да натовари с подобаваща поръчка свой чешки колега.Това би могло да стане , посочва германският експерт , като например дърводелецът от Германия изпрати съоответната скица на колегата си в Бърно , който произвежда желаната секция изпраща я обратно в провинция Саксония и там германският дърводелец сглобява секцията в кантората на един адвокат. Този успешен образец се използва вече от голям брой занаятчии. Проблемът тук е че по неквалифицирани занаятчии в Германия изпадат така под силен натиск .За същата заплатата която се плаща на един по-ниско квалифициран тук в Германия в Източна Европа може да се ангажира един извъредно квалифициран занаятчия , подчертава директорът на института за икономически изследвания в град Хале , като посочва че такава форма на сътрудничество може да предизвика стопански растеж също и на Изток.Източногерманските провинции , напомня Улрих Блум не трябва да подминават транзит такива шансове и не трябва да допускат предимствата които долитат от Източна Европа да се приземяват в Щутгарт или Мюнхен.