1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Цензура чрез убийство – все повече журналисти стават обект на нападения заради работата си

В много държави свободата на печата е все още силно застарашена. Най-вече в кризисните региони журналистите стават жертва на нападения заради работата си, съобщава в последния си доклад организацията “Репортери без граници”.

default

Свободата на печата е един от основните принципи на действащата демокрация. Защото държави, в които журналистите нямат право да изобличават лъжи и нередности, не почитат и останалите основни човешки права. В Северна Корея и Бирма, в Туркменистан и Беларус, Еритрея и Зимбабве не само че се прилага масово преследване на журналистите, но и населението в тези страни бива подтискано по брутален начин. Мъжете – или да говорим по-скоро за чудовища, които определят политиката в тези държави, не търпят възражения, най-малко когато те са обществени. Те са отговорни за това, че населението живее в постоянен страх, че икономиката е срутена, че културният живот е замрял. Подобни условия са благоприятни за клакьорите на властта. Журналистите обаче са обречени.

По повод деня на свободата на печата организацията “Репортери без граници” посочва в годишния си доклад, че журналистите в кризисните региони се излагат ежедневно на невероятни опасности. Да вземем за пример Ирак. През изминалата година тям бяха убити 19 журналисти и 12 служители на медийни концерни. В повечето случаи убийците им бяха терористи. Но с венеца на славата не може да се окичи и американската армия, която носи отговорност за смъртта на най-малко четирима журналисти.

Истината е първата жертва на всяка една война. Неотдавна американският журналист Сеймър Хърш обвини родните медии в прилагането на поръчкова журналистика. В следствие на разкритията си за изтезанията, които американската армия налага на иракските затворници в Абу Гариб, Хърш обвини администрацията на Джордж Буш в това, че предпочита онези журналисти, които хвалят работата на правителството или поне не отправят прекалено остри критики. Въпреки това САЩ са държава, в която журналистите се наслаждават на голяма доза свобода. Подобни условия не важат обаче като дадени от Бога. Те трябва, както и в много западни демокрации, да бъдат крепени, всеки път наново извовювани и защитавани.

Журналистическото съсловие в Сирия, Саудитска Арабия, Алжир или Судан може само да мечтае за свободите на американските журналисти. Репортерите в тези страни, които се осмеляват да изобличават нередности, са обект на непрестанни нападения, разпити и присъди. А в Иран журналистите, които изискват провеждането на реформи, попадат моментално зад решетки. И това е публикувано в годишния доклад на “Репортери без граници”.

Китай е все още най-големият затвор за независими и свободно мислещи журналисти. Репортери, които изобличават корупцията и шуробаджанащината сред комунистическите функционери, биват арестувани. Няма достоверни данни за броя на гинещите в китайските килии представители на журналистическото съсловие. На западни организации за защита на човешките права са известни имената на общо 26 осъдени на затвор китайски журналисти. Действителната цифра е обаче със сигурност доста по-висока. Западните политици, в това число и германският канцелр Герхард Шрьодер, не обръщат достатъчно внимание на този проблем.

Не по-различна е и ситуацията в Русия. До този момент федералният канцлер не е отправял публична критика към руския държавен глава, който контролира програмата на излъчващите в цялата страна телевизии. Докато деспотите в централноазиатските бивши съветски републики гледат на журналистите като на от тях зависими, безмозъчни предаватели на информация, поне в Украйна “Оранжевата революция” съумя да подобри ситуацията на местния медиен пейзаж.