1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Цената на икономическия растеж

Ако през 70-те години един американец натрупаше 75 млн. долара, той влизаше в класацията на 400-те най-богати граждани на САЩ, съставяна от списание "Форбс". През 2007 за това бяха необходими повече от 1 млрд. долара.

default

Разликите в доходите - причина за кризата?

През последните години за по-бедните нещата не се развиваха особено добре. Публицистът от "Ди Цайт" Марк Шийриц обяснява кой е истинският виновник за това и какво трябва да се направи.

Годишната брутна заплата на един среден американски работник възлиза днес на 45 113 долара. Ако приспаднем инфлацията, ще се окаже, че това е дори по-малко, отколкото през 70-те години, когато същият работник получаваше 45 879 долара.

Дали капитализмът наистина прави богатите по-богати, а бедните по-бедн? Вместо, както ни обещават, да осигурява благосъстояние за всички? Развитията през последните 30 години ни водят до този извод. Защото не само в Америка, но и в останалия свят бездната между богати и бедни става все по-дълбока. В Германия средната реална заплата намаля дори в годините на икономическия бум между 2004 и 2008; затова пък печалбите на предприятията и банките достигнаха главозамайващи висоти. В развиващите се страни бедността в абсолютно изражение намаля, но социалните различия се увеличиха драматично. "С изключение на най-бедните държави, констатира наскоро МВФ, неравенството във всички страни се е увеличило."

Arbeitslose in New York 1933

През 70-те години работниците в САЩ са били по-богати отколкото днес

А не винаги е било така...

Има фази на капитализма, по време на които различията в доходите са дори заравнени. Между 1930 и 1970 неравенството в развития западен свят намалява значително. През 1928 свръхбогатите в САЩ прибират над 5 процента от националния доход, през 70-те години - само 1 процент. Делът им нарастна отново едва през последните години.

По време на тази фаза профсъюзите успяха да издействат високи надници. За равенството се грижеше и държавата със своята политика на преразпределението. Правителствата предоставиха щедри социални услуги на своите граждани, отнемайки значителна част от приходите на богатите. Освен това международните финансови пазари бяха строго регулирани; банкерите печелеха малко повече от инженерите.

В края на 70-те години тази система достигна своите граници. Профсъюзите изгубиха всякаква мярка, задействайки спиралата на инфлацията. Икономиката бе блокирана от стачки. Понякога социалната кесия бе така щедра, че не си струваше да се работи. Международната валутна система колабира. Реакцията не закъсня.

Тя бе подготвена от едно ново поколение икономисти от Чикагския университет. Според по-късния Нобелов лауреат Робърт Лукас преразпределението, регламентирането на пазара, и високите данъци спъват икономиката. Динамичната икономика била в последна сметка благо и за бедните.

Symbolbild arm und reich

Бездната между бедни и богати се задълбочава

Неравенството - предпоставка за благосъстояние?

На това учение се опираха Роналд Рейгън и Маргарет Тачър, когато се заеха да изтласкат държавата и да смажат профсъюзите. Те едва бяха приключили работата си, когато кривата на неравенството отново скочи нагоре. Защото сам по себе си пазарът не осигурява равенство: той възнаграждава само богатите, които получават лихви от своите капитали. И още нещо: световната икономика не започна да се развива по-динамично вследствие на реформите на Рейгън и Тачър. Тъкмо някои от най-богатите страни в света - скандинавските - имат все още извънредно високи данъци и плътна социална мрежа.

Как може да се обясни това? Според някои хората се потят не само заради парите, а и заради удоволствието от работата си или защото се стремят към признание. Истинският ключ към благосъстоянието били образованието, социалната стабилност и качеството на инфраструктурата.

Често се чува аргументът, че в перспектива техническият напредък и глобализацията ще създават още повече неравенство. Само че тази връзка не е така очевидна, както се предполагаше по-рано. Неравенството е особено ниско тъкмо във високо развити страни с отворени граници като Финландия или Швеция. Техниката и глобалният обмен на стоки и услуги унищожават наистина работни места, но същевременно създават нови такива някъде другаде в света.

BdT Deutschland Beerdigung Urteil Toter Wiesbadener darf nicht zu Diamant gepresst werden

Оптималното разпределение на доходите - проблем на политиката

Причини за потребителското въздържание

Има дори икономисти, които са на мнение, че прекалено голямата концентрация на богатство в ръцете на малцина е вредна за стопанския растеж. Логиката е, че колкото по-голяма била заплатата, толкова повече се пестяло и толкова по-малко било търсенето. Неотдавна Германската централна банка стигна до извода, че увеличаването на разликата в доходите е било една от причините за продължителното потребителско въздържание в Германия.

Американците се опитаха да поддържат равнището на потребление въпреки ниските доходи, купувайки на кредит. Това, както знаем, не свърши добре. Нобелистът Джоузеф Стиглиц смята дори, че неравното разпределение на доходите в Америка е било една от главните причини за глобалната криза; защото тя започна, когато много американци ипотекираха първо недвижимото си имущество, за да продължат да купуват, след което се оказа, че не могат повече да обслужват взетите кредити.

Защо бе необходима тогава генералната офанзива срещу социалната държава; дали нямаше да бъде достатъчна просто известна корекция на най-големите ексцеси от края на 70-те години? Защото било то равенство или неравенство - капитализмът може да функционира явно и с едното, и с другото. А това означава, че проблемът за оптималното разпределение не е проблем на капитализма, а на политиката.

Редакцията препоръчва