1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Цветът на кожата като фактор на страха

Един шведски учен в САЩ проучва склонността на хората към ксенофобия. Повече по темата от Томас Райнке в Ню Йорк:

Африканци в Германия

Африканци в Германия

Всъщност една елементарна истина е факторът, накарал Андреас Олсън да започне това проучване: хората притежават естествен вроден страх от определени животни. Други биологически видове пък възприемат по-скоро позитивно – при това още от детска възраст и в най-различни култури. Този основно подплатен с научни доказателства факт е изходната точка за един експеримент на Олсън, който е психолог в Ню Йоркския университет. В случая обаче не става дума за страха от животни, а за страха от чужденци с различен цвят на кожата.

“От предишни изследвания е известно, че хората се страхуват от паяци и змии, но не и от птици и пеперуди. Експериментът с цветовете на кожата протече по изненадващо подобен начин”

- обяснява Олсън. На подопитните лица били показани снимки на хора със същия и с различен цвят на кожата, в различни стресови състояния и при прецизно измерване на мозъчните токове и електрическото съпротивление на кожата, почти точно така както при класическия експеримент с паяците и с пеперудите:

“Изследвахме страховите реакции от снимки на лица с бяла и с черна кожа. Както се и очакваше, белите подопитни лица реагираха по-силно на чернокожите. Неочакваното бе, че чернокожите показаха обратно същата реакция.”

Според Андреас Олсън резултатът е повече от недвусмислен. По този начин се дава и ясен отговор на един въпрос, който отдавна се дискутира сред психолози, биолози и социолози: тъй като ксенофобията в хода на хилядолетното развитие на човечеството често се е оказвала еволюционно предимство, очевидно съществува естествена склонност към този поведенчески вид. Ако не се разследват мотивите, ксенофобията може да оказва влияние върху чувствата и вземаните решения – нещо, което конкретно във времената на широко разпространените страхове от тероризъм или на етнически съперничества може да се окаже от значение:

“Би трябвало да осъзнаем, че има наследствени предпоставки затова, как се развиват страховете ни от “другите”. И би трябвало да обмисляме внимателно, преди да отредим на дадена социална група негативни качества”.

Че публикуваните в реномираното научно списания “Сайънс” резултати, предлагат и възможности за злоупотреба с тях е ясно за шведския учен Олсън. Твърде лесно заинтересовани кръгове биха могли да бъде обявено за “етично правилно” нещо, чиято “биологическа даденост” може да се докаже. Ала според Олсън борбата в това отношение трябва да се води офензивно, иначе няма да е възможен научния прогрес:

“Важно е да се изясни, че не всичко трябва да се счита за добро, защото изглежда естествено. Трябва да се разделя науката от морала. Това е трудно, но науката и моралът са две различни неща.”

Освен това нюйорският екип от психолози обръща внимание върху още един, по-утешителен аспект на експеримента: ксенофобията, стереотипните представи и предразсъдъците наистина са част от поведенческия репертоар, но те могат да бъдат преодолявани.

“Също така открихме, че може да е от полза за разграждането на предразсъдъците, когато хората от различните групи се опознават взаимно. Прекият личен контакт е винаги полезен за преодоляването на страховете.”

Мултикултурните детски градини, ученическият обмен, съвместната дейност по маждународни проекти или просто пътуванията са следователно добри възможности за намаляване на склонността към ксенофобия. Освен това те могат да бъдат конкретно стимулирани от държавата и обществото.

Автор: Ралф Дарендорф

Подобно съдържание