Хърватия има нужда от спешни реформи | Политика | DW | 08.11.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Хърватия има нужда от спешни реформи

Преди парламентарните избори на 25 ноември, левият и десният лагер в Хърватия показват еднакви шансове за успех. Въпреки известен напредък,страната едва ли има шансове да влезе в ЕС през 2009 година

default

Министър-председателят Санадер предпочита да залага на националистическата карта

На предизборните плакати министър-председателят Иво Санадер изглежда оптимистичен, уверен и компетентен. При това той има доста поводи за безпокойство. Лидерът на консервативната Хърватска Демократична Общност е принуден да се бори с всички сили за оставане на власт, независимо, че през последните години бяха постигнати доста успехи. Още повече, че начело на социалдемократическата партия застана Зоран Миланович – млад и динамичен политически противник, който преди година никой още не слагаше в сметките. Миланович е юрист и дипломат и наследи поста на починалия през пролетта Ивица Рачан. Той излъчва оптимизъм, интелигентност и обновление. Той напомня на избирателите , че именно социалдемократическата партия беше тази, която след изборната си победа в края на 1999 година надви стария режим на Франьо Туджман и поведе Хърватия към Европа. Макар, че социалдемократите загубиха изборите през 2003 г. от консервативната Хърватска демократична общност, не е изключено, сега избирателите отново да променят посоката на развитие. Според последните допитвания, двете основни съперничещи партии получават приблизително еднакъв дял симпатии – по около 30 на сто. Следователно всичко ще зависи от това, кой ще успее по-добре да мобилизира избирателите и да събере повече потенциални съюзници сред малките партии.

Както и преди, интеграцията на Хърватия в ЕС си остава основна тема на предизборната борба. При това, вече не става дума за това, че страната трябва да влезе в общността, а за това, кога ще стане това. Премиерът Санадер обещава влизане в ЕС още през 2009 година. Социалдемократите са по-предпазливи и предпочитат да говорят за по-късна дата. Партийният лидер Зоран Миланович и основният кандидат за премиерския пост – безпартийният Любо Юрчич- смятат, че Хърватия още не е достатъчно добре подготвена, че да влезе в ЕС през 2009 г. В това отношение те споделят съмненията и на самия ЕС. Последният доклад от Брюксел потвърди, че страната има постигнат напредък, но и обрисува някои проблематични области. Това се отнася например до правосъдието, което спешно се нуждае от реформи. Хърватия има най-много съдии на глава от населението в Европа, но въпреки това близо 1 милион 600 000 правни спора остават нерешени – критикува един еврофункционер. Поради това било съмнително, дали всички реформаторски проекти в страната ще могат да бъдат задвижени до 2009 година. Реформирането на правната система и намаляването на бюрокрацията е задача, която няма да е лесна за нито една хърватска партия. Защото нужните реформи засягат интересите на мнозина. Кой например би имал смелостта да разруши изградените на много места из страната нелегални сгради? И коя ли партия ще се изправи успешно срещу привилегированите в правната система, срещу бюрокрацията и полицейския произвол, след като много от партийните им членски маси произхождат тъкмо от тези среди? Инвестициите от чужбина растат, но инвеститорите все повече се оплакват от трудности, от корупция и муден административен апарат. Бъдещото правителство без съмнение ще бъде изправено пред непопулярни мерки. Едва 2 от общо 35 преговорни глави са приключени. Приватизирането на субсидираните от държавата стоманопроизводителни и корабостроителни предприятия ще предизвикат загуба на работни места, а оттам и загуба на политически влияние. Поради всичко това, на участниците в предизборната борба им е трудно да засегнат по-конкретно проблемите, свързани с присъединяването към ЕС. Премиерът Санадер предпочита да апелира към националните чувства на съгражданите си. С решението от 1 януари идната година да се разшири хърватската риболовна зона до средата на Адриатическо море, се засягат не само интересите на Италия, но и на останалите държави в региона като Словения и Б/Х, поради което в двете страни се породиха ожесточени протести. Това пък – на свой ред – създава настроения в Хърватия, които биха могли да донесат предимство за консерваторите.