1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

"Хуманитарна интервенция?"

На 24 март 1999 американският президент Бил Клинтън оповести, че дипломатическите средства са изчерпани: "Въоръжените сили на САЩ и съюзниците им от НАТО започнаха бомбардировките на военни обекти в бивша Югославия." По време на войните в Хърватия и Босна, в Косово цареше напрегнато затишие. Това се оказа затишие пред буря. През 1996 така наречената Освободителна армия на Косово започна да извършва нападения срещу сръбски полицейски участъци. Две години по-късно избухнаха открити боеве. Международните опити за посредничество се оказаха безрезултатни. Хиляди косовски албанци бяха принудени да напуснат домовете си, започнаха етнически чистки и убийства. Последната надежда бе състоялата се през февруари 1999 в Рамбуйе край Париж конференция на сръбски и албански представители. Но и тя се провали; Слободан Милошевич не бе готов на никакъв компромис. Тогава, на 24 март, започнаха бомбардировките на натовската авиация. В тях за пръв път участваха и германски бомбардировачи - нарушение на едно табу, още повече, че операциите се провеждаха без мандат от ООН. Натискът от членската маса на управляващите в Германия партии принуди канцлера Герхард Шрьодер да направи следното изявление: "Ние не водим война, но сме принудени да наложим мирно решение в Косово, използвайки военни средства." Белград започна масово прогонване на албанците от Косово. Бежанските потоци към Албания и Македония носеха стотици хиляди хора. Стратезите от НАТО продължаваха да се надяват, че Милошевич ще склони глава след две, три седмици на бомбардировки. Само че последният гледаше да печели време: той разчиташе, че натискът от страна на населението в държавите от НАТО ще принуди правителствата да спрат войната. Бомбардировките обаче продължиха - въпреки някои тежки погрешни попадения: една бомба улучи конвой от бежанци, друга разруши китайското посолство в Белград. Някои страни от НАТО обмисляха вече изпращането на сухопътни сили - един много деликатен въпрос специално за германското правителство. В края на май обаче се появиха първите признаци, че Белград е готов да отстъпи. На 10 юни, след близо 80 дни и 37 хиляди бойни полета, генералният секретар на НАТО Хавиер Солана оповести: "Преди няколко минути наредих на генерал Уесли Кларк да преустанови въздушните бомбардировки на Югославия."

Подобно съдържание