1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Художникът Маркус Люперц на 65

Художникът Маркус Люперц е един от най-известните творци в Германия. Работи на художника и скулптура Люперц, който днес навършва 65 години, красят дори най-високи държавни институции, като федералното канцлерство в Берлин или Конституционния съд в Карлсруе. Уте Май представя юбиляра:

default

Едва ли би могъл да съществува по-голям контраст от онзи между креативния хаос в огромното ателие на Люперц в Дюселдорф и елегантния му външен вид. Сега той е седнал на един диван и размишлява защо е станал художник:

“Мисля, че човек просто се ражда художник, че това е мисията му. Никога не съм имал никакви съмнения, никога не съм искал да стана нещо друго освен художник.”

Още на 21 години Люперц се установява като самостоятелен художник в Берлин, започвайки със своята така наречена дитирамбна живопис:

“Дитирамбата е поетична стъпка от гръцката античност. Като собствена дума тя означава приблизително “опиянен”. Това беше и моето отношение към живописта.”

От двайсет години насам Люперц, който е роден в Бохемия, днешна Чехия, преподава в художествената академия в Дюселдорф, а от 18 години насам е и нейн ректор. Той обича заемането на позиция – в изкуството и като човек, както например през 1977, когато се оттегли от авангардитската изложба “документа 6”:

“Ръководството бе поканило дрезденския художник Пенк, един репресиран артист, и художниците от ГДР протестираха против идването му. После ръководството на “документа” отмени поканата си към Пенк и гедерейските художници дойдоха. Протестирах против тази история.”

Маркус Люперц е смятан за един от водещите германски художници. Критика по негов адрес се дочува най-много под сурдинка. Човек напразно търси и известни негови ученици. Той не избягва конфронтациите:

“Когато говоря публично или официално излагам нещо, това засяга неизбежно моята идеология. Тогава човек заема позиция, хвърля се в нападение, изобщо спорът има върховна чувствена стойност.”

Голяма част от агресивността на Люперц намира отражение в изкуството му. На мнозина не допада липсата на външна хармония в работите му. Но за него всичко това няма значение:

“Аз си оставам художник. Каквото и друго да правя, аз го правя от моята художническа перспектива.”

Маркус Люперц няма да чества 65-я си рожден ден. Това му прилича твърде много на пенсия и край на кариерата, което изобщо не му подхожда:

“Продължавам да рисувам, защото искам да стана най-големия художник на моето време.”

Подобно съдържание