1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Хроника на едно предизвестено малодушие

Войната в Косово, войната в Ирак и опитът на източноевропейците да водят “морална политика”. Коментар от Александър Андреев за започващото днес посещение на руския президент в България.

default

Дали някой от официалните събеседници (неофициални едва ли ще има) на Владимир Путин в София ще посмее да отвори дума за пародийната демокрация в Русия? Съмнявам се. Повечето му домакини в българската столица навярно одобряват начина, по който той ръководи своята страна, а дори да имат някакви забележки, просто им липсва широката политическа кройка и смелостта да ги изрекат на глас. Така българската външна политика за пореден път ще утвърди името си на провинциална, анемична и неангажирана с ценностите на демокрацията и гражданското общество.

Вярно, изключително деликатна работа е да се застъпваш за ценности, които и в собствената ти страна нямат кой знае каква традиция. Когато България и повечето източноевропейски правителства подкрепиха войната в Косово и после интервенцията в Ирак с аргумента, че от пресен опит най-добре знаят какво е диктатура, няколко политици от ЕС гневно им размахаха пръст.



Всяка жаба да си знае гьола



– обелено от дипломатическите формулировки точно това гласеше съобщението от Париж и Берлин. С други думи, “моралната политика” не е за всяка уста лъжица, тъй че особено малките и новите в ЕС по-добре да се занимават със собствените си бакии, вместо да правят световна политика. По същото време тогавашният канцлер на Германия (и днешен служител на “Газпром”) Герхард Шрьодер направо влезе в историята с изявлението си, че Путин и под лупа да го гледаш пак бил демократ.

Естествено, предпазливата и не винаги последователна политика на европейците към Путин има комплексно обяснение. Неговите главни компоненти са известни:



Eнергийната зависимост, бъдещето на Косово и опасенията от дестабилизация на Русия



където (според една крилата руска фраза) всяка смяна на властта винаги е по-страшна от всяка власт. Тези съображения с още по-голяма сила важат за България като купувач на руски газ, съсед на Косово и страна в периферията на руското силово поле. Да не говорим, че както и да го извъртаме, историческите и културните връзки между България и Русия са традиционни, витални и от взаимна полза. Тъкмо тук, струва ми се, една почтена и далновидна политика може да прокара ясно видимата граница. Да, имаме сериозен икономически интерес. Да, много неща ни свързват и никой не бива да го отрича. Но, не, политическият избор на Русия не е политическият избор на България – и слава Богу! Приблизително това би трябвало да кажат на Путин софийските му домакини, още повече, че днешните официални елити в Москва демонстративно обръщат гръб на европейците.

Бедата обаче е там, че



Авторитарният режим на Путин и неговите кагебейски методи



имат доста симпатизанти и в България. Да не говорим за сантименталните спомени и съответни мечти, свързани с руския нефт. Така посещението на руския все-още-президент очевидно ще премине с фанфари и широки усмивки. Както, впрочем, и последното посещение на американския все-още-президент.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание