Христос и Мохамед на черната дъска | Начало | DW | 25.03.2009
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Христос и Мохамед на черната дъска

Темата за преподаване на ислямско вероучение в училищата е актуална и в Германия. Тук е натрупан много опит, който може да помогне за овладяването на български скандали като този около Гърмен. Още от Александър Андреев.

default

Ислямското вероучение - тема с непреходна актуалност

Ако започнем с най-очевидното: в съвременните демокрации църквата е отделена от държавата, а самата държава в идеалния вариант е безразлична към вероизповеданията. Смисълът на тази просвещенска концепция е очевиден: когато в едно общество паралелно съществуват различни религии, държавата може да предотврати конфликтите между тях само, ако играе ролята на добросъвестен посредник и арбитър, който отговаря единствено за спазването на законите, приети по парламентарен път.

Държавата е длъжна да се намеси

König Fahd Akademie in Berlin- Charlottenburg, 08.11.2007

Академията "Крал Фахд" е с печална известност в Германия

Недалеч от улицата, на която живея в Бон, млади мюсюлмани ходят на училище в скандално известната Академия „Крал Фахд”. Преди години медиите разкриха, че в това саудитско учебно заведение, възникнало първоначално към посолството на Саудитска Арабия, един преподавател агитирал за създаването на халифат, тоест – призовавал към посегателство срещу конституционния ред в Германия. Училището първо беше закрито, после (навярно след неприятни разговори с Риад) го откриха отново, но оттогава насам германските власти официално контролират учебните му програми.

Този инцидент като в капка вода отразява проблема: когато става дума за образование, държавата просто е длъжна да се намеси. Тя няма право да диктува религиозните убеждения на своите граждани или на постоянно живеещите, няма право произволно да им предписва или забранява учебни предмети, но винаги следи дали тези предмети са в съзвучие с контитуционния ред. Просто защото в една правова държава не може да има паралелни власти, а всички трябва да се подчиняват само на закона.

От три или четири години насам в няколко германски федерални провинции експериментално се преподава ислям в отделни училища. (Тук прескачам обширната тема дали изобщо е нужно да се преподава религия в училищата.) А тези дни правителството тъкмо на католическа и консервативна Бавария взе решение стъпка по стъпка да разширява преподаването на ислямско вероучение, но на немски език. Досега в различни училища имаше часове по ислям, но на турски – просто защото мнозинството деца, записали се за този предмет, са от турски семейства.

Религиите отново излизат на мода

Weihnachten in Bulgarien

Несигурността кара хората да търсят опора в религията

Е, единственият език на Корана всъщност е арабски, но това е съвсем друг въпрос. За решението да се преподава на немски има няколко смислени аргумента. Първо: интеграцията в обществото на тези деца, които често пъти не владеят достатъчно добре официалния език в страната. Второ: прекият достъп на образователните власти до преподаваната материя и съответно – възможността за контрол. И трето, чисто психологически: така вероучението се приравнява към останалите предмети, разсейва се ореолът му на уникалност.

Всичко това звучи смислено, но процесът е едва в началото си. Защото нито политиката, нито образователните институции могат да отговарят на някои доста по-сложни въпроси. Кой решава дали децата да учат вероучение? Кой има право да ги насочва към часовете по една или друга религия? Дали родителите винаги са компетентни да направят този избор? Дали децата им доброволно го приемат?

Тези въпроси са валидни не само в Германия, а навярно в цяла Европа, включително и в България. Още повече, че навсякъде религиите отново излизат на мода – заради глобализацията, заради нарастващата несигурност, заради избледняването на моралните ценности и на просвещенските идеи. А световната икономическа криза ще подейства като катализатор на този процес.

Редакцията препоръчва