1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Хора, щастливци сме!

Хората, които вярват на глупостите за Европа, очевидно са заболели от историческа безпаметност. Защото живеем в най-добрата Европа, която някога е съществувала, пише Александър Андреев по повод Деня на Европа.

Европа като някаква грохнала, изкукуригала бабичка, която няма сили да си подреди и прочисти къщата - този глуповат разказ е популярен в днешно време най-вече сред хора с по-ниско образование или в европейската периферия. Тоест - сред онези, които най-слабо разбират настоящето и най-силно се страхуват от бъдещето. Зад този разказ се крие определена история, дори две истории. Първата започна в мига, когато преди години, в едни много безоблачни времена, французите и холандците се подведоха по акъла на своите националисти и провалиха европейската конституция. Ако тогава Евросъюзът се беше утвърдил като федерална структура с перспективата наистина да се превърне в Съединени европейски щати, по-късно гръцката криза щеше да струва много по-малко пари на европейците, а в кризата с бежанците нямаше да има разнобой, солови акции и в крайна сметка - хаос, тревога и несигурност.

Приказката за "развратната Гейропа"

И втората история започна приблизително по същото време. Тогава Москва се отказа от идеята да върви по пътя на демокрацията, правовата държава и сътрудничеството със Запада и се върна към традиционните политически нагласи на Русия: изолация, изграждане на буферни зони, конфронтация. И пропаганда - именно това е втората история, която Кремъл започна да разказва на своите поданици и на останалата част от света. Историята за прогнилата, развратна, малокръвна Гейропа, изгубила вярата и ценностите си, която скоро ще бъде залята и претопена. За вътрешна употреба разказът решаваше един древен руски проблем: да се запуши устата на традиционно проевропейската руска интелигенция. А навън конструираше първия след края на Студената война прокремълски политически лагер, който внася шум и разводнява една иначе очевидна истина: че в западния свят законите са цимент за обществото, че този свят е по-хуманен, по-миролюбив и икономически много по-ефективен от руския.

Впрочем, и по времето на Студената война съветската пропаганда успешно залагаше на същото, а десетки милиони хора по цял свят искрено вярваха, че капитализмът е обречен. Но той оцеля и без усилие превзе самата Русия. И сега Москва за втори път се опитва в лицето на ЕС да събори един по-добър обществен модел - само защото се опасява, че той рано или късно ще се наложи и в Русия и така ще отнеме властта на феодалите.

Знаят ли какво правят?

Разбира се, нарастващото недоволство срещу европейския проект има и други измерения. Обективно Евросъюзът е прагматична конструкция, която няма ресурсите да въодушевява масите. Логиката „Обединена Европа е добра за всички и затова всички трябва да я харесват” отдавна не работи в един свят на историческа безпаметност, на безотговорни социални мрежи и на все по-безмилостна борба за внимание и успех, в чиято центрофуга се въртят по-младите поколения.

С други думи, хората нямат време и желание да мислят за важното, защото са претоварени от второстепенности. Тъкмо поради това се и поддават на дифузните антилиберални лозунги, които хвърлят в един кюп три съвършено различни тенденции: икономическия неолиберализъм, обществените и лични свободи и правовата държава. Бунтът на разгневените млади консерватори-националисти срещу Европа иска да помете и трите едновременно, без оглед на факта, че събаряйки основите на европейския проект, ще върне континента в изходно положение: настръхнали една срещу друга национални държави, които вместо да търгуват в общ интерес, харчат парите на данъкоплатците за граници и оръжие.

Александър Андреев

Александър Андреев

Най-доброто място за живеене

Не бива да си правим никакви илюзии: европейският проект наистина преживява тежки времена. Собствените му прегрешения са ясни: няма я вдъхновяващата визия, мирът и просперитетът се приемат за даденост и губят притегателна сила, икономическото неравенство гневи хората, а политиците често лицемерят в името на „реалната политика”. Независимо от всичко това европейците не бива да забравят най-важното: че живеят в най-добрата Европа, която някога е съществувала. И че тъкмо тази Европа е най-доброто място за живеене в днешния объркан и несигурен свят.

Това последното едва ли има нужда от допълнителни доказателства - трябва само да погледнем отвъд европейските граници.