1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Хомофобия в Източна Европа

Московският кореспондент на седмичника Ди Цайт Йоханес Фосвинкел, който наскоро писа репортаж и от България, анализира в последния брой на вестника едно масово явление в страните от бившия съветски блок: хомофобията. Това е и нашата Тема на седмицата

Германският депутат Фолкер Бек след атаката в Москва

Германският депутат Фолкер Бек след атаката в Москва

В СССР секс няма. Тази шега от перестроечните години се превърна в крилат лаф и, разбира се, има предвид нещо съвсем друго: че в Съветския Съюз не беше допустимо да се говори за секс. Онова изолирано общество беше като онемяло в своето лицемерно благонравие. Вместо диалог – юмруци. Тъкмо юмрук в лицето получи депутатът от германския Бундестаг от партията на Зелените Фолкер Бек, който взе участие в забранена демонстрация на гейове в Москва. Сексуалната просвета в Русия изостава с около 20 години. Текстът от Наказателния кодекс, въведен от Сталин през 1933 година, който забраняваше хомосексуализма, беше отменен едва преди 13 години. Шест години по-дълго издържа официалният възглед, че хомосексуализмът е психическо заболяване. В повечето страни от Източна и Югоизточна Европа правата на хомосексуалистите за зле защитени. Малцината, които посмяват да се легитимират като гейове, ритуално ядат бой и в Белград, и в Загреб, и в Краков, и в Рига. Мнозина наблюдават тази агресия с безразличие, ако не и със злорадството, защото робуват на погрешния възглед, че демокрацията е диктатура на мнозинството. Кметът на Москва Юрий Лужков бързо-бързо губи светското си оперение, когато в присъствието на берлинския кмет – един човек, който открито признава своята хомосексуалност –нарича тази ориентация “противоестествена” и критикува гей-парадите. Същият този Лужков обаче разрешава на късо подстриганите нацисти спокойно да демонстрират по московските булеварди. В Полша бившият кмет на Варшава, а днес държавен президент Лех Кашински многократно е забранявал паради на хомосексуалистите, наричайки ги “обида за религията”. Естествено, това окрилява побойниците. В омразата си срещу хомосексуалистите всички църкви по изключение са на едно мнение. В католическите страни се провеждат същински кръстоносни походи срещу гей-браковете. Руската православна църква благославя агресивните скинхедс и твърди, че птичият грип бил Божието наказание заради хомокесуализма. Дори главният мюфтия призова в Москва всички мюсюлмани да натупат демонстриращите хомосексуалисти. Омразата срещу хомосексуализма в Източна Европа черпи жизнени сокове от социалистическия модел на семейството “майка-баща-дете” и от маниакалната военщина, от маниите за мъжественост на разните диктатори. Носталгията по едно обозримо и подобно на едновремешния социализъм общество припознава еротиката като враждебна пропаганда, а хомосексуализма – като западна декадентщина. По време на московската демонстрация пред очите на полицията тълпата преби и един тъмнокож минувач. Агресията срещу гейове е само вариант на чудовищната ксенофобия, която само през тази година взе десет жертви в Русия. В страната, която току-що пое председателството на Съвета на Европа и включи в програмата си гръмки обещания по отношение на човешките права.