1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Ходът на демократизацията в Украйна

Управлението на държавните дела върви трудно, белязано от съперничество между апарата на президента и на амбициозната министър-председателка, което никак не помага за осъществяването на реформистките начинания.

Виктор Юшченко

Виктор Юшченко

Но преди всичко: промени се атмосферата в ЕС. Каквото и да накара онези френски и нидерландски граждани да отхвърлят евроконституцията, тяхното “не” предизвика криза в процеса на обединението на Европа. Никой не може сериозно да твърди, че политиката на разширение на общността е останала незасегната от тази криза - напротив. Дали Украйна също е сред потърпевшите от актуалните развития в ЕС и засега поне е излишно да си прави илюзии за някаква форма на присъединяване?

Това беше един от въпросите, стоящи във фокуса на състоялата се в Крим международна конференция, финансирана от украйнската фирма Интерпайп; нейн директор е “олигархът” Виктор Пинчук, член на парламента и зет на бившия президент Кучма. Въпреки че целта на членство на Украйна в ЕС намери всеобщо одобрение сред участниците в конференцията, дори и представителите на управляващите кръгове в Киев трябваше да се съгласят, че настроението се е променило и изходното положение на Украйна изобщо не може да се сравнява с онова на Полша преди няколко години.

Председателят на парламента Володимир Литвин констатира, че “днес ние сме по-отдалечени от Европа, отколкото бяхме само преди няколко месеца”. Той предложи Брюксел да даде на Украйна един вид преходен статут, щом в момента не може да става и дума за кандидатски статут.

Посланието на западноевропейските участници към украйнците беше обаче доста отрезвяващо: в обозримото бъдеще ЕС ще трябва да се занимае преди всичко със самия себе си; освен това Украйна трябва да изпълни съгласувания през февруари план за действие преди да се говори за по-нататъшни стъпки. Така че страната не може да очаква “оптимистично послание” в навечерието на предстоящите догодина парламентарни избори. Украйнските ръководители могат да се утешават най-многото с мисълта, че приемът на страната им в ЕС остава дългосрочна цел, имаща подкрепата на европейските политически елити.

Конференцията се състоя в двореца Ливадия в Ялта, където през 1945 Сталин, Чърчил и Рузвелт определиха европейския следвоенен ред. До ден-днешен Ялтенската конференция се възприема в Източна Европа като другото име на съветското господство и разделението на Европа. Затова думите на представителката на словашкото външно министерство Магда Васарьова, “Ние не искаме спускането на нова желязна завеса на изток”, не прозвучаха нито патетично, нито кухо.

Но това не променя факта, че на Запад мнозина гледат скептично на състоянието и перспективите на ЕС. Затова започва търсенето на междинни форми за присъединяване под прага на пълноценното членство. Дали има царски път, който би могъл да изведе общността от сегашните й затруднения, и същевременно да предложи реална переспектива на кандидати като балканските страни и Украйна? Може би трябва да се помисли за по-гъвкави форми на интеграция и да не се отхвърля категорично формулата “членство минус”. Представителите на украйнските управляващи кръгове дадоха ясно да се разбере, че нямат нищо против подобно “степенувано членство” за своята страна в средносрочна перспектива.