1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Хобсбом и антиглобалистите

От 90-те години насам глобализацията се използва като обяснение, защо индустрията е в правото си да държи ниски заплатите и да разкрива работни места там, където работната сила е най-евтина. Иначе било невъзможно да се удържи на конкуренцията. Този аргумент е доста съмнителен, но той беше достатъчно убедителен, за да предизвика зараждането на едно световно движение. Противниците на глобализацията, заседаващи в Бомбай, имат най-разнопосочни цели, но в едно отношение са абсолютно единодушни: те отхвърлят категорично това печалбарско мислене.

Още Маркс констатира глобализацията на капитала. В "Комунистическия манифест" той пише: "Чрез експлоатацията на световния пазар, буржоазията придаде космополитен облик на производството и потреблението." До ден днешен Ерик Хобсбом се възхищава на това прозрение от 1848. Проблемът бил единствено, че през по-голямата част от 20 в. се говорело само за антиимпериализъм. След като марксисткият жаргон се изхаби, идеологията на глобализацията предостави нов лозунг на големите концерни и на противниците на капитализма. Човек се пита, какъв щеше да е обединяващият белег на безчетните неправителствени организации ако светът на пазара и на капитала не бяха раздули така непомерно понятието глобализация.

Ерик Хобсбом няма да замине за Бомбай. Той предпочита да изживява политическия си активизъм като историк. Той дели Комунистическия манифест на две части: анализа на световния икономически живот в началото на текста и другата част, която "не се гради върху анализа на капитализма, а върху една утопична надежда". Последното било абсолютно нереалистично, смята Хобсбом и добавя: "За съжаление обаче ми е ясно, че продължава да съществува нужда от подобна форма на анализ."

Английският историк поставя движението на антиглобалистите в контекста на изминалия век. Комунистическият интернационал се загубил, но през последните десетилетия и съдбата на социалдемокрацията не била особено добра. Хобсбом залага на протестни движения, действащи "извън границите на националните държави". Впрочем той не смята антиглобализма за най-важното от тях; някои неправителствени организации и кампании били по-стари и били постигнали много повече. Освен това днешното движение "символизира съживяването на критиката срещу капитализма". Според Хобсбом слабостта на антиглобализационното движение се състои в това, че то отхвърля глобализацията като такава, пренебрегвайки реалността на една сила, действаща от близо петстотин години насам.

Той подчертава, че противниците на глобализацията не могат да бъдат категоризирани с марксистки понятия. "Бунтът срещу глобализацията не идва от развиващите се страни, а от младите интелектуалци и служители в развития свят" - подчертава Ерик Хобсбом. С други думи, той смята, че това е бунт от втора ръка.