1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Херберт Грьонемайер - щрихи от потрета на един музикант

Албумите му се разпродават в милионен тираж, милиони посещават концертите му и милиони са феновете му. В рубриката "Призма" Бисерка Рачева представя германския певец, музикант и актьор Херберт Грьонемайер.

Херберт Грьонемайер

Херберт Грьонемайер

Към славата му скоро несъмнено ще се прибави и новият химн на световното футбулно първенство през 2006 г. Celebrate The Day – Грьонемайер го изпълнява в три версии, на английски, немски и френски език, а албумът Voices със записа на химна излиза в началото на май. Впрочем, и без този любопитен детайл Херберт Грьонемайер е впечатляваща личност.

За феновете си той отдавна е герой – много преди американското списание “Тайм” да го обяви през есента на 2005-та за герой на годината, заедно с 37 други известни и по-малко известни европейци; отличието му беше присъдено и за музикалното му творчество, но най-вече за ангажимента му в международната акция срещу бедността, акция, обединила 300 организации от 74 страни. Херберт Грьонемайер винаги е бил не само критичен наблюдател на обществото, но и човек с критична позиция, който всякога е готов да се намеси, да защити човешките интереси, да направи, както сам казва, света малко по-добър . “Устат съм си”, казва той и обяснява това свое качество по също тъй присмехулно-сериозен начин: “Ние, артистите сме нещо като барабанчици на добрите дела.” В Германия, впрочем, мнозина и днес си спомнят протестната акция “Аз съм чужденец”, организирана от Грьонемайер през 1992 г., непосредствено след печално прочулите се прояви на ксенофобия в страната; с финансовата подкрепа на певеца междувременно са изградени няколко младежки центъра, помогнали на не малко млади хора да се приобщят отново към обществото, да намерят работа и път в живота.

“Не можеш да бъдеш певец, казва Грьонемайер и изцяло да отвориш сърцето си на сцената, ако не разбираш бедите и страданието на другите. Лично аз имам нужда от най-малко 50 хиляди души, които крещят “Обичам те”, за да се чувствам нормален човек. Точно затова е важно да помагам на другите, а не да се взирам само в себе си.”

Вероятно в тази позиция е заключена и тайната на успеха на Херберт Грьонемайер. Впрочем, цялото му име е Херберт Артур Виглев Кламор, роден е на 12 април 1956 г. в Гьотинген и още в юношеските си години прави впечатление с музикалната си дарба; русолявото момче понякога, наистина, дразни съучениците си, свирейки пред тях на мандолина парчета като “Morning has broken“. Затова пък още на 12 години създава първата си група и жъне успехи в Бохум; после пък го открива театърът – още преди да завърши гимназия Херберт е ангажиран в Бохумския “Шаушпилхауз” и по-късно става корепетитор в него. Следва музикознание и създава първите си композиции, а през 1976 г. е назначен за музикален ръководител в театъра в Бохум. През 70-те години се снима в няколко телевизионни филма, в началото на 80-те и в два много успешни игрални филма. Все повече го влече обаче не актьорската, а музикалната кариера, независимо че критиката за първите му композиции е унищожителна. “Ето ме, така пея, това е моята музика” е отговорът на Грьонемайер. Той успява да наложи своя стил – като певец, композитор и автор на текстовете на песните си. Първият му голям пробив е с албума “Бохум”, излязъл през 1984 г. Следващите хитове, турнетата във и извън Германия, концертите с рекорден брой посетители превръщат музиканта с дрезгав глас и лека склонност към меланхолия във всепризната рок-звезда. Внезапен срив в главозамайващата му кариера предизвиква през 1998 г. смъртта на двама близки хора – брат му и жена му Ана. “Всичко остава друго” е музикалният израз на скръбта, откъснала Грьонемайер за няколко години от сцената и всякакви публични изяви. Завръщането му през лятото на 2002 година с албума “Mensch” - „Човек” е триумфално, успехът – сензационен. Рекорден брой предварителни поръчки, най-бързо разпродаденият германски албум на всички времена, отличен пет пъти. За възникването на албума Херберт Грьонемайер споделя, че след загубата на жена му да пише песни за него е като опит след тежка катастрофа отново да се учи да ходи. “Ведър, поне така, както преди, едва ли вече мога да бъда, но самият албум е оптимистичен”, казва той.