1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Хенинг Манкел и германският екранизационен бум

В рубриката "Призма" Бисерка Рачева представя последните германско-шведски екранизации по нашумелите романи на Хенинг Манкел.

default

Германците имат доказана слабост към криминалното четиво. Конкурира я в последно време само страстта към телевизионни екранизации на този тип литература. Те пък зачестиха от момента, когато телевизионните продуценти откриха, че прелестта на Венеция и успешните криминалета на Дона Леон за комисаря Брунети чудесно стават и за безплатна предварителна реклама, и за серийна екранизация. Самата екранизация, за жалост, остава под нивото на литературната основа. Истински бум, за сметка на това, изживява шведският комисар Валандер – на него и последните екранизации по Хенинг Манкел ще спра вниманието ви днес, уважаеми слушатели.

Магията на успеха се състои вероятно в това, че никога не става ясно на какво точно се дължи. Че в случая с Хенинг Манкел не се дължи на особен тип новаторство или пък на иронична задявка с жанра, ще признае и най-запаленият почитател на неговите романи. С идиличния южен шведски град Истад, където усърдният, симпатичен и самотен комисар Курт Валандер разкрива мистериозни престъпления, а престъпленията на свой ред, в контраст с идилията разкриват хладно и безчувствено общество, с тази именно откровено песимистична версия на криминалния роман Манкел чупи рекорди: книгите му се печатат и продават в милионни тиражи, на всичко отгоре са преведени на кажи-речи всички възможни езици. Че фикциите за неуморния комисар слагат отпечатък и върху реалността, потвърждава по своему полицейската инспекторка, а отскоро и филмова консултантка Ева Вестфолд от Истад:

“Когато нощем патрулираме и се сблъскваме с опасни и агресивни хора или разследваме тежък инцидент, споделя тя, понякога често си казваме: “Божичко, също като при Хенинг Манкел.”

Ако Манкел прави родната си Швеция по-популярна в света даже и от шведския хокей, “Абба” или шведското кино и Бергман, германците, на свой ред, жънат популярност с популярни германско-шведски продукции за популярния комисар. След ЦДФ, втората програма на германската телевизия, която освен “Третата жена” и “Фалшива следа” показа серия филми, заснети включително по сценарий на самия автор, сега и АРД, първа програма на германската телевизия изглежда е заразена от същата треска. От началото на юни започва излъчването на 13 нови кримки по Хенинг Манкел; първата е вече завършена – литературна основа е предпоследният му роман, “Преди студа”, в който комисарят Валандер и дъщеря му Линда се впускат по следите на брутални престъпления, извършени от религиозни фанатици. Както в предходните германско-шведски екранизации Хенинг Манкел има “последната дума” по сценария и по подбора на актьорския екип. Ролята на вече поуморения комисар, но все тъй прикриващ идеализма и всъщност романтичната си душа зад грубовата външност и повечко алкохол, този път се изпълнява от актьора Кристер Хенриксон. Хенриксон забелязва у Валандер черти, които донякъде са убягнали на предшественика му Ролф Ласгард в първата телевизионна поредица:

“Той е човек, посветил живота си на кариерата, смята актьорът. Работата изцяло го поглъща. Точно по тази причина е изгубил жена си, а донякъде и дъщеря си – отношенията му с нея вървят трудно.”

“Преди студа” е нещо като може-би-раздяла с Курт Валандер и успешен старт на дъщерята, която поема неговата професия. Този ход на автора едва ли обаче означава, че “схемата” му е на изчерпване.

“Линда е млада, казва Манкел, тя е жена. Наложи се предварително да проучвам и преосмислям много. Но това беше същевременно предизвикателство за мен, а аз обичам предизвикателствата. По принцип се опитвам в “огледалото” на престъплението да покажа определено обществено развитие. Това е стара литературна традиция. Никога не бих седнал да пиша криминален роман заради самия криминален роман, това е скучно.”

Макар само първият филм от новата поредица да е екранизация в точния смисъл на думата, останалите серии също носят “марката” на Манкел, както самият той уверява:

“Аз написах историите, а различни сценаристи направиха филмовата обработка, но това са мои истории. Никога не бих допуснал някой друг да ги направи от мое име.”

От няколко години Истад е масово посещаван туристически обект. Един привидно живописен свят, който в романите на Манкел периодично е разтърсван и периодично изпада в хаос. Но в крайна сметка над хаоса надделява редът. И битката на комисаря Валандер за справедливост прави света може би малко по-добър, отколкото е. Вероятно защото и създателят на Валандер, също като самия комисар е непоправим идеалист.

“В известна степен Валандер е старомоден човек, казва Манкел, вярва в безнадеждно остарели неща като човешко съчувствие, справедливост и солидарност. Той е от хората, които когато чуят вик за помощ, вместо да си кротуват пред телевизора, излизат на улицата и се намесват. Може би по-често трябва да си даваме сметка, че менталната ни имунна система е все по-застрашена. Осакатените души не създават нации с вяра в бъдещето.”

Може би Валандер по някакъв начин е по-нужен на днешното време и може би за разлика от елитната си посестрима, т.н. тривиална култура има по-изострени сетива за онова, което действително вълнува и е нужно на днешните хора. Дочуване, уважаеми слушатели, и до следващата Призма на 24 юни в обедното ни предаване по същото време.

Подобно съдържание