1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Хвалебствени рецензии за най-новата постановка на режисьора Димитър Гочев в Берлин

Известният в Германия режисьор Димитър Гочев постави на сцената на берлинския Дойчес театър древногръцката трагедия “Персийците” и пожъна овациите на публика и критика.

Рядко театралната критика в Германия е така единодушна в оценките си: тази постановка на Гочев е успех, от който сякаш германският театър отдавна имаше нужда. “Успоредно с постановката “Иванов”, пак на Гочев, “Персийците” е може би най-доброто, което може да видят всички онези, които търсят в театъра не наслада, а предизвикателство”, пише берлинският “Дер Тагесшпигел”. “Публиката аплодира титанично”, писа друго берлинско издание Берлинер цайтунг.

“Персийците” на Айсхилос е първата запазена в цялостен вид трагедия в световната литература. Новото в тази древногръцка трагедия е, че тя за първи път е обвързана не с митологията, а с конкретно историческо събитие, случило се само няколко години преди това. Става дума за битката при Саламис през 480-та година преди Христа, когато гърците триумфират над персиийците. Битката се превръща в символ на надмощието на демокрацията, представяна от древните гърци, над деспотизма в лицето на персийския владетел. Според “Тагесшпигел” това акутално звучене предразполага към модернизиране на пиесата, като за съжаление в такива случаи режисьорът обикновено филтрира максимално текста на пиесата. “Гочев обаче избира обратния път”, пише “Тагесшпигел”. “Вместо да актуализира по елементарен начин, като приближава фокуса максимално близко върху трагедията, той отива колкото се може по-далеч в абстрактното. Невероятно е!”

На интернетстраницата на Дойчландрадио известнният театрален критик Хартмут Круг, хвали актьорите Самуел Финци, Волфрам Кох и Маргит Бендокат. “Това е един шиорокспектърен театър на говоренето в истинския смисъл на думата. Пред нас се разкрива саморефлексията на дискурса за властния театър и за властта на театъра, игран от истински виртуозни актьори, които обаче понякога са прекалено сигурни в себе си и прекалено технични, и по този начин безгрешни в емоционалния театър на мисленето. Въпреки това публикута ликуваше с право”, коментира Хартмут Круг.

Вестник Ди Велт отбелязва: “Това е една мрачна пиеса и въпреки всичко зад изнесеното под формата на реквием говорене в постановката на Гочев блещука надежда, която се крие във всяко начало, а именно: че паралелно с деструктивната сила съществува и друга, която е също част от западноевроепйската традиция, вярата в силата на разума срещу разпада и разрухата. Това е един на пръв поглед изчистен в посланията си театър, напълно ясен и точен, и затова велик”, пише вестник Ди Велт.

Подобно съдържание