1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Хвалебствена статия за Георги Първанов в германския Берлинер Цайтунг

Триумф на благородството – така е озаглавена статията за президентските избори в България, публикувана от германския Берлинер Цайтунг. Авторът Норберт Мапес-Нидик твърди в подзаглавието, че Първанов е спечелил, защото е заложил на умерените тонове

default

Скромността обикновено се смята за украшение, което не върши много работа, особено в политиката. Но българският президент Георги Първанов вече близо десетилетие непрекъснато опровергава това клише. И бърка онзи, които взима за слабост неговото стеснително, почтено и благородно поведение. На втория тур на президентските избори 49-годишният Първанов спечели 76% срещу кресливия си дясно радикален конкурент Волен Сидеров и така стана първият политик, който след краха на реалния социализъм е преизбран на този главно церемониален пост. Първанов спечели повече от половината гласове още на първия тур, но поради ниската избирателна активност от едва 42 процента българският закон наложи втори тур. На него се явиха само 41 на сто, но това вече не беше от значение.

Специалистът по партийна история не беше широко известен, когато през 1996 година пое ръководството на престарялата, разпокъсана и тежко компрометирана БСП. Дотогава в партията на власт бяха неокомунистите – една фракция, обвързана с мафията, която беше повела страната към глад. В продължение на пет години наследникът непрекъснато трябваше да се извинява, да се усмихва стеснително, да коментира изборните поражения, да бърчи чело и да драпа поне за малко внимание от страна на събеседниците си. Това сработи и в крайна сметка Първанов се оказа в ролята на бляскав победител.

Вътре в партията си Първанов беше начело на така наречената “социалдемократическа инициатива”, една първоначално малка фракция, която непрекъснато търпеше унижения по конгресите. Първанов с упоритост се противопоставяше на “червените бабички”, както наричат старите и закостенелите. След като беше избран за държавен глава през 2001 година, той успя да инсталира начело на партията сродния по дух реформатор Сергей Станишев. Станишев вече е премиер.

Първанов е роден на 27 юни 1957 година в малка селска къщурка без тоалетна и без течаща вода. Родителите му работели в машиностроителната фабрика в близкия градец Перник. Социалистическата образователна система предложила на талантливото момче добре възможности. След края на гимназията той заминал за София да учи история, завършил през 1981 и постъпил в партията, чийто Исторически институт му предложил работно място. Там Първанов намерил ниша, в която никой не му казвал какво да прави.

Върху Първанов все още не е паднала никаква сянка от вездесъщите упреци за корупция в българската политика. Обвиненията, че преди промяната е работил за ДС под псевдонима “Гоце” той преживя почти невредим. Съпругата му Зорка, научна работничка в Балканския институт, почти не се появява публично – същото важи и за двамата им сина-студенти.

Наблюдателите смятат, че поради усилилите се социални и етнически напрежения вторият мандат на Първанов ще бъде по-труден от първия. Самият той призова социал-либералното правителство да направи прехода към пазарно стопанство по-поносим, а социалната му цена по-ниска.