1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Харолд Пинтър – носител на Нобеловата награда за литература

Какво отличава творческия и личностния профил на Харолд Пинтър, комуто вчера бе присъдена Нобеловата награда за литература?

default

“Написал съм 29 пиеси, мисля, че стига” – това признание на Харолд Пинтър цитира “Дейли Телеграф” само преди няколко дни, на 10 октомври, по повод 75-тия рожден ден на известния британски драматург. Като непредвиден подарък послучай събитието, вчера Харолд Пинтър получи и тазгодишната Нобелова награда за литература. Като “водещ представител на британската следвоенна драматургия той “разкрива в пиесите си пропастите зад непретенциозните делнични разговори”, се казва в мотивировката на Шведската академия. Според литературните експерти решението на академията е повече от изненадващо; мнозина побързаха да го оспорят, като заговориха за “странен избор”. “Тръгвайки от екзистинциализма през 50- и 60-те години, късният Харолд Пинтър става политически все по ангажиран, интересът му все повече се насочва към политически мотивираното страдание”, се казва в мотивировката на академията. Още на времето, когато Пинтър навършва 70 години, медиите заговорят за “сърдития старик”, тази формулировка упорито се повтаря в медиите и по повод 75-ия му рожден ден. Вярно е, че през последните години около Харолд Пинтър има известно затишие, но вярно е също така, че борческият дух никога не е напускал този писател, театрален режисьор и актьор с леви убеждения. Той остро критикува иракската политика на американския президент Джордж Буш и на британския премиер Тони Блеър. “Онова, което отприщихме, са жестока и упорита съпротива, насилие и хаос”, с тези думи Пинтър коментира политиката на британското правителство в Ирак. Що се отнася до личния му живот, от няколко години Харолд Пинтър води битка срещу рака на гърлото, който го мъчи.

Сънародниците му отдавна го тачат не само като драматург, а и като ангажирана личност. Пинтър, известен още и като чест гост в луксозни ресторанти, се ползва със симпатиите на мнозина – и то независимо от факта, че с изявленията си често става неугоден също тъй на мнозина. Публиката обича пиесите му, смее се, развеселена от неговия хумор, особено когато, както обичат да сочат рецензентите, Пинтър се присмива на самия себе си. Пиесите му отразяват делника, обикновените хора, техния език и техните чувства. Методът му се състои в това, да прекъсва диалозите със загадъчно мълчание и паузи. Поведението на актьорите понякога също е загадъчно. Тесни помещения, малко герои и кратки сцени, в които се появяват заплашителни непознати – всичко това също е част от неговия драматургичен стил. В началото на кариерата на Пинтър, който е отраснал в сравнително бедно еврейско семейство, е едноактната пиеса “Стаята” – действието й се разиграва в бедната всекидневна на двойка работници. Междувременно, най-малко след женитбата си с историчката лейди Фрейзър през 1980 г. самият Пинтър вече се числи към висшето общество.

Голямата му международна слава датира от началото на 60-те години и пиесата “Домакинът”. С причудливите си пиеси през следващите три десетилетия Харолд Пинтър често хвърля предизвикателства към публиката, подарява й обаче и незабравими театрални представления. Пишейки сценарии и изявявайки се също като актьор, писателят преодолява връхлитащите го отвреме-навреме неплодоносни периоди. От края на 80-те години насам Харолд Пинтър привлича вниманието на почитателите си все повече и все по-често с политическия си ангажимент .