1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Харолд Пинтър, завчерашният авангард?

Хубавото на журито на Нобеловата награда за литература е, че само се демонтира. Последният пример от началото на седмицата:

Пърл Бък

Пърл Бък

излизането на професор Кнут Анлунд от Шведската академия в протест против наистина неуместното решение за отличаване през миналата година на австрийската писателка Елфриде Йелинек, което в неговите очи дискредитирало журито.

Факт е, че година след година решенията на Стокхолм стават все по-странни, безпомощни, непонятни. С Харолд Пинтър, един достоен, възрастен представител на така възхвалявания на времето театър на абсурда, се оказваме при авангарда от завчера. Това решение е още по-абсурдно, тъй като в съвременната английска литература има толкова свежи сили: Йън Макюън, Салман Ръшди, Джон Банвил не биха били недостойни носители на Нобеловата награда. Вместо това се оказва чест на един автор, който няма какво повече да каже дори в собствената си страна – и логично от години не казва нищо. Защо направо не се премине към присъждане на Нобеловата награда посмъртно?

Показателно е обаче, че естетическата неувереност на Шведската академия винаги е била огледало на своето време – до ден-днешен. В общо линии може да се каже, че до 1945 журито проявява фатална слабост към незначителни модернисти и безвредни писатели от златната среда от сорта на Паул Хайзе (Нобелова награда 1910) или Пърл Бък с нейните парфюмирани екзотични романи (1938).

От 70-те години насам главният поток на литературната безпомощност в шведското жури тече на ляво и към авангарда. Така се стигна до миналогодишната награда за Йелинек, а сега за изветрялата “обществена критика” на Пинтър. Жалко, че Хайнер Мюлер не е вече между живите. Със своето политически коректно преклонение пред Третия свят, своята революционна носталгия и превъзнасяне на класовата борба той щеше да пасне идеално в кандидатския профил на Нобеловия комитет. Но както казахме, не е чудно въвеждането на Нобеловата награда посмъртно.

Хайнер Мюлер щеше да се хареса в Стокхолм и по една друга причина. Той също беше театрал, една сфера, която все повече се превръща в резервоар за компромиси. Няколко години след отличаването на Дарио Фо (1997) се разбра, че той е бил предложен буквално в последния момент, тъй като членовете на журито не успели да се споразумеят за водещите кандидати. Така стигна до върха авторът на плитки водевилни пиеси. Нищо чудно в близко време да научим нещо подобно и за тазгодишната награда. Но дори вотът на застарелите членове на журито да е бил единодушно в полза на Пинтър, защото мнозина от членовете с удоволствие си спомнят театралните постановки от 60-те години, тоест дори ако се окаже, че Пинтър е бил не компромисен, а носталгиен кандидат, със своето решение журито си вкара поредния автогол.