1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Хавиер Солана – носител на наградата „Карл Велики”

Всяка година през май в Аахен се присъжда наградата, носеща името на Карл Велики. Tя се връчва на известни личности, посветили се на амбициозния проект, наречен европейско обединение. Носител на наградата тази година е Хавиер Солана. С какво Висшият представител на Европейския съюз по въпросите на външната политика е заслужил това високо отличие? На този въпрос се спира Емил Попов

default

По традиция тържествената церемония по награждаването се провежда на празника „Възнесение Христово” в Коронната зала на кметството в Аахен – някогашната столица на Карл Велики. Носителите на високото отличие получават за своите заслуги към Европа тежък медал, изработен от 330 грама позлатено сребро. Към дългата редица от именити носители на наградата се числят Конрад Аденауер, Уинстън Чърчил и Хенри Кисинджър. Тази година към тях се нарежда и Хавиер Солана - Висшият представител на Европейския съюз по въпросите на външната политика и сигурността.

Хавиер Солана е роден на 14-ти юли 1942 в Мадрид в семейството на професор по химия. Първоначално той също се посвещава на естествените науки и следва физика в мадридския университет. За участие в демонстрации против режима на Франко, Солана е изключен и е принуден да продължи следването си в чужбина. Пътят му минава през Холандия, Великобритания и Щатите. През 1971-ва отново се завръща в Испания и работи като доцент по физика.

Политическата кариера на Солана започва още в студентските му години, когато става член на Испанската социалистическа работническа партия. През 1977-ма го виждаме вече в испанския парламент, а пет години по-късно става министър на културата в правителството на Фелипе Гонсалес. Веднаж попаднал в коридорите на властта Солана остава задълго там. През 1992-ра заема поста външен министър на Испания.

Международната кариера на Солана достига своя връх на 18-ти декември 1995-та, когато всъпва в длъжността генерален секретар на НАТО. Кандидатурата му е оспорвана поради факта, че на младини е бил убеден противник на Северноатлантическия пакт. Но това не му пречи да остане генерален секретар на тази организация в продължение на 4 години.

През 1999-та атлантическата кариера на Солана окончателно придобива европейски измерения. На 18-ти октомври той е назначен за Висш представител на Европейския съюз по въпросите на външната политика и сигурността. Този пост е рожба на Амстердамския договор и със създаването му се цели, Европа да говори по възможност с един глас на международната сцена. Тази идея претърпя своето фиаско по време на войната в Ирак, когато стана окончателно ясно, че общата външна политика на Европейския съюз е по-скоро добро пожелание. Дори приемането на проекта за Европейска конституция и създаването на поста европейски външен министър, за който се готви Солана, едва ли ще променят съществено нещата.

Далеч не всички в Аахен са очаровани от идеята, Хавиер Солана да получи наградата „Карл Велики”. Свидетелство за това са събираните подписи и организираната протестна демонстрация. За мнозина Солана си остава генералният секретар на НАТО, по чието време през пролетта на 1999-та бе извършена „миротворческата” агресия против Югославия. Така той, наред с Бил Клинтън и Тони Блеър, се нарежда сред оспорваните носители на наградата. По това Солана съществено се отличава от миналогодишния титуляр, обичания от всички люксембургски премиер Жан-Клод Юнкер - една от последните колоритни фигури на европейското обединение.